Определение № 301 от 05.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 1117/2011 г.

Производството е по реда на чл.288 вр.чл.280 ал.2 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу въззивното Решение № І-80 от 07.07.2011 год. по гр.д.№ 891/2011 год. на Бургаския окръжен съд. С него БОС е потвърдил Решение № 159 от 24.02.2011 год. по гр.д.№ 4906/2010 год. на Бургаския районен съд с което е бил отхвърлен предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск за установяване по реда на чл.422 вр.чл.415 ал.1 ГПК съществуването на парично вземане в размер на 10000 лв. за което по реда на чл.417 т.9 ГПК е била издадена заповед за изпълнение. Сделката от която произтича вземането е търговска по смисъла на чл.286 ал.1 ал.2 вр.чл.1 ал.1 т.8 ТЗ. От това следва изводът, че ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение по търговско дело по спор за парично вземане, чиято цена на иска не надвишава 10000 лв. Тази сума съставлява долната граница, над която законодателят е предвидил касационен контрол на въззивните решения. Съобразно изменението на чл.280 ал.2 ГПК (ДВ бр.100/21.12.2010 год.), производството по тези дела е двуинстанционно. Въззивното производство е приключило на 29.06.2011 год.; решението е постановено на 07.07.2011 год. при действието на сегашната редакция на чл.280 ал.2 ГПК, ограничаваща касационния контрол на търговски дела с цена на иска не надвишаваща 10000 лв., поради което въззивното решение е влязло в сила като необжалваемо от датата на обявяването му. Неправилното посочване в диспозитива на акта на БОС, че той подлежи на касационен контрол не създава висящност на спора. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.