Определение № 10672 от 09.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8823/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК и е образувано по частна жалба на областния управител на Област София против определение № 9276/19.06.2024г., постановено по адм. дело № 12109/2023г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлено искането му за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество за изменение на решението в частта за разноските чрез присъждане на адвокатско възнаграждение под минимално нормативно установения размер. Ответната страна Г. С. А. не взема становище. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване определение (чл. 229, ал.1, т.2 АПК вр. чл. 248 ГПК), от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд приема, че в случая при определяне на адвокатското възнаграждение е приложима Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждения, доколкото тя е необходимо средство за постигане на легитимна цел от общ интерес и самата цел няма антиконкурентен характер. Определението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е в съотвествие с приложимия материален закон и при точно съобразяване на решението на СЕС по дело С-438/22. Правилно е прието, че Наредбата за заплащане на правната помощ, приета въз основа на чл. 37 ЗПП не създава условия на конкуренция между юрисконсултските възнаграждения, които се следват на процесуалните представители на държавните и общински администрации и заплащането на адвокатски услуги въз основа на сключени договори за правна защита и съдействие между гражданите и техните пълномощници. Липсата на ограничаващ конкуренцията резултат и постигането на легитимната цел за осигуряването на качествени юридически услуги за обществото, обосновава присъждането на адвокатско възнаграждение в нормативно установения минимален размер. Като е приел, че не следва да се присъжда по-нисък размер и е отхвърлил искането за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,