Определение № 1277 от 25.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 430/2011 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. С. К. чрез адв. Ж. Х. срещу решение №VІ-68 от 29.11.2010г по гр.дело № 762/2010г. на Бургаски окръжен съд, в частта, с което е потвърдено решение №114от 30.03.2007г по гр.д. 43/2006г на Районен съд Поморие за разваляне на алеаторен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане за 1 / 6 ид. част от имота, предмет на договора ,съобразно наследствените права на В. С. К. от наследството на починалата Лимона К., поради неизпъление на задължението от касатора Съображения по допускането на касационно обжалване са развити в изложение на адв. Ж. Х. В приложеното към жалбата изложение се посочва основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с Тълкувателно решение №96 по гр.д. № 65/1966 на ОСГК ,тъй като въззивният съд е игнорирал визираната в тълкувателната практика възможност за трансформация на договорените задължения на приобретателя в парични, за издръжка. Иск за трансформация е бил заведен от касатора преди сега покойната Лимона К. да предяви иск за разваляне на договора, тъй като последната е напуснала дома на касатора ,била е отпправена до нея писмена покана да се върне, за да могат задълженията за полагане на лични грижи да бъдат изпълнявани ,а съдът е счел това за ирелевантно. В горното твърдение на защитата се състои и въпроса, който не е изрично формулиран Сочи се и основанието на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК ,без да се поставя въпрос В отговор ответника по жалбата В. К. оспорва посочените в изложението основания ,претендира разноски. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Решаващо за настоящия спор е изправна страна ли е бил длъжника по договора, сега касатор ,полагал ли е грижи и осигурявал ли е издръжка в изпълнение на задълженията си през периода на съвместното живеене с прехвърлителката, преди последната да напусне дома и да се премести в жилището на брат му.На тези обстоятелства решаващо обсъдени от въззивния съд, е основан иска за разваляне на договора за издръжка и гледане и щом при анализа на доказателствата е прието, че за прехвърлителя – кредитор е възникнало правото да развали договора поради неизпълнението му, то постановеното решение не е в противоречие с трайната практика и постановките в цитираното Тълкувателно решение №96 по гр.д. № 65/1966 на ОСГК, където е указано в кои случаи съществува възможност за трансформация в полза на длъжника по алеаторния договор и че следва същият да е изправна страна. При обсъдените по делото конкретни обстоятелства, въззивният съд в съответствие с трайната практика на ВКС е приел, че инициативана на длъжника за трансформация на задължението в парично не може да отмени последиците на неговото неизпълнение за преходен период и не препятства установяване на това поведение като основание на иска по чл. 87 ал.3 от ЗЗД. При горните изводи на въззивния съд и обстоятелствата по делото, които са ги обусловили, доводът за противоречие на решението със задължителна тълкувателна практика на ВС на РБ и ВКС е несъстоятелен. Без значение е поредността, в която страните са сезирали съда с претендирани от тях права, произтичащи от договора, от значение е дали тези права са установени по основание. В решението си въззивният съд е съобразил изцяло цитираното от защитата Тълкувателно решение на ОСГК и трайно възприетото в практиката, че липсата на полагана грижа в пълен обем поставя длъжника по алеаторния договор в пълно неизпълнение. Ето защо по критерия на чл. 280 ал.1 т. 1 от ГПК касационно обжалване не следва да се допуска,не е налице и основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, в която насока липсва както формулиран въпрос, така и доводи в изложението. Следва да се присъдят установените разноски на ответника в размер на 360 лева ,които с оглед приложения договор от 01.03.2011г са за един адвокат Воден от горното, ВКС ІІІ г.о.