Решение № 2971 от 12.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12318/2023 г.

Производството е по реда на чл. 459, ал. 9 от Изборния кодекс (ИК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от А. Асенов от град Перник, регистриран като кандидат за общински съветник в листата на Коалиция БСП за България, (ПП Български гласъ , ПП МИР) ; от Коалиция БСП за България, (ПП Български гласъ , ПП МИР) , представлявана от Д. Андонова, председател на БСП за България-Перник и от ПП Възраждане , и тримата представлявани от пълномощника си адв.Б. Владимиров, срещу решение 207/27.11.2023г., постановено по адм. дело 470/2023 г. на Административен съд- Перник, с което е потвърдено решение 249 - МИ от 30.10.2023 г. на Общинска избирателна комисия- Перник за определяне на изборните резултати за общински съвет на община Перник на проведените местни избори за общински съветници на 29 октомври 2023 г., с което са обявени избраните за общински съветници и са разпределени мандатите за общински съветници по кандидатски листи, както и по частна жалба, подадена от Коалиция "БСП за България", представлявана от Д. Антонова, председател на "БСП за България-Перник" и А. Асенов, кандидат за общински съветник от КП БСП за България , чрез пълномощник адв.Б. Владимиров срещу определение 551/07.12.2023г., постановено по адм.д.470/2023г. по описа на Административен съд Перник. В касационната жалба са релевирани доводи за постановяване на решението при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му. По същество се твърди, че съдът неправилно е отклонил искането за повторно преброяване на бюлетините в избирателните секции, по отношение на които съдът е открил производство по оспорване на протоколите на СИК, независимо от установяването на множество грешки, допуснати при отразяване и отчитане на вота. Поради това жалбоподателите молят за отмяна на обжалваното решение и за разрешаване на спора по същество с обявяване за недействителен на произведения избор за общински съветници в община Перник или алтернативно- за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. претендират и присъждане на направените по производството разноски. В частната жалба се твърди неправилност на определението на съда, с което е отхвърлено искането за изменение на постановеното решение в частта му за разноските. Прави се искане за отмяна на определението и разрешаване на спора по същество с присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер. Ответникът - Общинска избирателна комисия Перник, оспорва касационната и частната жалби в представени писмени отговори и моли за отхвърлянето им. Излага подробни доводи за липсата на касационни основания, които да налагат отмяна на оспорените първоинстанционни актове в представени по делото писмени бележки. Ответникът Д. Колев от [населено място], община [община], чрез адв.Герджиков и адв.Церовски, оспорва касационната и частната жалби като неоснователни. Излага подробни доводи във връзка с това в представените писмено отговори. Претендира присъждането на направените съдебно разноски. Ответникът Политическа партия ГЕРБ , чрез процесуалния си представител адв.Б. Методиева, оспорва касационната жалба с доводи за нейната неоснователност. Счита, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Ответниците В. Лазаров, А. Александров, А. Йосифова, А. Антонов, Б. Живков, В. Петков, В. Феодорова, В. Пейчев, В. Владимиров, Г. Владимирова, Г. Недев, Г. Захариев, Д. Йорданов, Д. Захариев, Д. Аспарухов, Д. Мечкарска, Д. Пейчев, И. Радкова, И. Иванов, И. Петров, И. Велкова, К. Кирилов, К. Иванов, К. Ботева, Л. Георгиев, М. Миланов, М. Милошева-Андонова, П. Първанов, Р. Червенков, Р. Андреева-Любенова, Р. Благоева, Р. Драгомирова, С. Иванова, С. Томова, С. Теофилова, Ц. Пиралкова, Ц. Бонин, Политическа партия "ВМРО Българско национално движение", "Левицата", Политическа партия "Бъдеще за родината", ОБТ "Български лейбъристи", Коалиция "Продължаваме промяната", Движение за просперитет на Перник редовно призовани, не се явяват и представляват в съдебно заседание и не изразяват становища по касационната и частната жалби. Прокурорът от Върховната прокуратура, взел участие в настоящото производство дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалби. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка със становищата на страните и доказателствата по делото, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 459, ал. 8 от Изборния кодекс. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд- Перник е решение 249 - МИ от 30.10.2023 г. на Общинска избирателна комисия Перник, с което са определени резултатите от гласуването за общински съветници на община Перник от проведените избори за общински съветници на 29 октомври 2023 г. Съобразно решението общинската избирателна квота е 824 гласа; няма избрани за общински съветници независими кандидати; броят на мандатите, които се разпределят между партиите, коалициите и местните коалиции, получили гласове не по-малко от общинската избирателна квота е 37; а Коалиция БСП за България, (ПП Български гласъ , ПП МИР) и ПП Възраждане получават по един мандат. Според протокола на ОИК за Коалиция БСП за България, (ПП Български гласъ , ПП МИР) са подадени 916 действителни гласове; за ПП Възраждане са подадени 1099 действителни гласове. За А. Асенов, регистриран като кандидат за общински съветник в листата на Коалиция БСП за България, (ПП Български гласъ , ПП МИР) под 9, са подадени 80 преференции и на основание чл.454 ал.3 във връзка с ал.2 от ИК той е включен в списък А на второ място след водача на листата К. Кирилов, получил 488 преференции. Съдът е подложил на анализ изслушаното и прието заключение на комплексна съдебна математико-статистическа експертиза и представените по делото протоколи на секционните избирателни комисии за избиране на общински съветници в община Перник и е приел, че заявеното от жалбоподателите оспорване на верността на деветдесет и четири от протоколите не е доказано. Във връзка с наведените твърдения за неотчитане на валидни преференции съдът е събрал гласни доказателства и е изслушал заключение на съдебно видеотехническа експертиза. Приел е, че в рамките на изборния процес не са допуснати нарушения при отчитането на преференциите, подадени за жалбоподателя, които да се отразяват на установените изборни резултати. Въз основа на установените факти и след анализ на относимите материално правни норми съдът е достигнал до извод, че оспореното решение е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 87, ал. 1, т. 26 и 452 от Изборния кодекс, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон, поради което го е потвърдил. Така постановеното решение е правилно. Основното оплакване, поддържано в касационната жалба е, че съдът е допуснал процесуално нарушение като е открил процедура по оспорване на част от протоколите на секционните избирателни комисии (СИК) в община Перник, в тази връзка е назначил комплексна съдебно-математическа експертиза с поставени задачи, част от които касаят установяването на подадените действителни и недействителни гласове, респ. преференции, но въпреки това не е допуснал повторното преброяване на бюлетините в тези секции. Жалбоподателите считат, че без повторното преброяване на действителните/недействителните гласове, подадени в тези секции и отчитане на броя на подадените в тях преференции, по делото са останали неизяснени обстоятелствата от значение за определяне на изборния резултат в избора за общински съветници. Касационната инстанция намира, че допуснатите от съда процесуални нарушения при събиране на доказателствата не са от категорията на съществените и не представляват основание за отмяна на решението. Действително съдът е открил производство по чл.193 от ГПК по отношение на оспорените от жалбоподателите протоколи на СИК и в тази връзка е допуснал поисканата от ПП Възраждане експертиза. Отговорите на част от поставените на вещите лица въпроси, касаещи подписването на протоколите от членовете на СИК, нанасянето на поправки и наличието на данни за възражения или жалби за извършени нарушения, не изискват специални знания, напротив- съдът е могъл сам да констатира тези обстоятелства. Допуснатото нарушение обаче не е съществено, доколкото заверени преписи от оспорените протоколи са приобщени към делото и съдът е формирал мотивите си не само въз основа на констатациите на вещите лица, но и на собствените си такива. Действително формулирането на задачите на експертизата във връзка с недействителните гласове е непрецизно и не става ясно дали вещите лица е следвало да извършат повторен оглед и преброяване на самите бюлетини, или е следвало да отговорят на въпросите само въз основа на данните, отразени в оспорените протоколи. В проведеното на 14.11.2023г. открито съдебно заседание жалбоподателите отново са направили искания за повторното преброяване на бюлетините в избирателните секции, по отношение на които протоколите, съставени от СИК, са оспорени. С мотивирано определение съдът е отхвърлил предявеното искане за повторно преброяване. Касационната инстанция намира, че това не представлява съществено процесуално нарушение. Съобразно константната съдебна практика на ВАС, съдебният контрол за законосъобразност на решението за избор на общински съветници не включва повтаряне и проверка на всички действията на специално назначената изборна администрация. Преброяването на бюлетините от гласуването се извършва от секционните избирателни комисии. Проверка на това процесуално действие може да се извърши от съда при оспорване от участник в изборите, но само ако от протоколите на СИК е видно, че са съществували спорове между членовете на СИК за резултатите от гласуването. В случая обаче не са регистрирани възражения, жалби и подписване с особени мнения от страна на членовете на СИК в съставените протоколи. Затова правилно административният съд е отказал преброяване на бюлетините от гласуването в избирателните секции, за които са оспорени съставените от СИК протоколи. В настоящата хипотеза тези предпоставки не са налице. В оспорените протоколи на СИК не се съдържа нито едно отбелязване на съществуващи спорове относно действителността на някоя от намерените в избирателните кутии бюлетини. Липсват и жалби за нарушения в тази връзка. Изборният кодекс е предвидил редица гаранции, които осигуряват спазването на прогласените в Конституцията и чл.3 от ИК принципи на избирателното право. В тази връзка по отношение на всеки вид избор кодексът предвижда специална процедура за провеждане на избора и отчитане на изборните резултати. Законосъобразното отчитане на изборния резултат е гарантирано от предвиденият в ИК начин на конституиране на всички видове избирателни комисии, позволяващ взаимен контрол на членовете им. С особена сила това важи по отношение на членовете на секционната избирателна комисия, които са представители на различни политически партии и коалиции. Друга съществена гаранция за правилното отразяване на получения изборен резултат е предвидената в чл.431 от ИК възможност при преброяването на гласовете в помещението на СИК да присъстват редица категории лица- застъпници и наблюдатели, посочени от различни политически партии и коалиции, анкетьори от регистрирани социологически агенции и представители на средствата за масово осведомяване, на които е осигурена видимост, включително чрез видеозаснемане или видеоизлъчване в реално време, при отчитане на действителните, респ. недействителните бюлетини. При преценката относно наличието на нарушение във връзка с отказаното извършване на повторно преброяване, касационната инстанция взе предвид и мотивите на решение 9 на Конституционния съд по к. д. 8/2009 г., което макар и постановено по оспорване законността на избор на народен представител, съдържа принципни разрешения и е приложимо и в настоящата хипотеза. Съобразно изложените от КС мотиви, преброяването на бюлетините от гласуването се извършва единствено и само от секционните избирателни комисии след приключване на изборния ден и не се прилага какъвто й да е друг способ на преброяване, освен този. Повторно преброяване на гласовете би могло да се допусне, ако от протоколите на секционните избирателни комисии е видно, че съществуват спорове между членовете на СИК за резултатите от гласуването, или ако по тях са извършени поправки, които поставят под съмнение отразения в тях резултат. Ето защо при липсата на каквито и да било доказателства за съществуващи спорове относно действителността на бюлетините или другите твърдяни нарушения на ИК, недопускането на повторно преброяване на бюлетините, подадени в 94 избирателни секции в община Перник, не се явява процесуално нарушение, особено от категорията на съществените по смисъла на чл.209, т.3, предл.ІІ от АПК. Касационната инстанция не споделя становището на първоинстанционния съд, че при открито производство по оспорване истинността на документ, съдът дължи произнасяне в тази насока само в мотивите на постановеното решение. Подобно разрешение е в противоречие с нормата на чл.194, ал.2 и 3 от ГПК, приложими в производството на основание чл.144 от АПК, които предвиждат, че съдът признава или че оспорването е недоказано или че документът е неистински с определение, като съдът може да се произнесе по оспорването и с решението по делото. Анализът на цитираните норми води до извод, че съдът следва да се произнесе изрично по предявеното оспорване на истинността и това произнасяне следва да е инкорпорирано в диспозитива на акта. Въпреки това обаче допуснатото нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на изрично произнасяне по откритото производство по чл.193 от ГПК, не е съществено, тъй като в мотивите ясно и точно е посочено, че това оспорване съдът приема за недоказано. Касационната инстанция намира, че оспореното решение на Административен съд-Перник е постановено в съответствие с материалния закон. Административният съд е приел, че в рамките на изборния процес не са допуснати съществени нарушения, които да водят до невъзможност да се установи действителната воля на избирателите. Съдът е приел за недоказани твърденията на жалбоподателите, че преброяването на гласовете в деветдесет и четири от избирателните секции е извършено в нарушение на чл. 429, ал. 2 от ИК, чл.434, ал.1 от ИК, чл.435, ал.2 от ИК. За да достигне да този извод, съдът е анализирал събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Преценил е, че протоколът на ОИК- Перник, въз основа на който е взето процесното решение, не е оспорен и в него изрично е отразено, че няма спорове за действителността или недействителността на гласовете, взетите решения и възраженията на членовете на комисията по тях. По отношение на протоколите на СИК, за които се твърдят нарушения, също е установено, че в тях няма описани жалби, възражения, заявления, особени мнения и решения по тях, а освен това в тях е отразено, че изборите са проведени при спокойна обстановка. Посочените конкретни нарушения в протоколите на СИК, наведени в първоинстанционното производство, са намерили своя отговор в решението. Съдът е приел, че допуснатите нарушения в изборния процес, свързани най-вече с нарушения при съставянето на протоколите на СИК, не са съществени и не се отразяват на обявения изборен резултат. Този извод на първоинстанционния съд е правилен и обоснован. За да бъдат обявени изборите за незаконни, трябва едновременно да са налице две предпоставки: съществени, особено тежки нарушения на изборния процес, относими към основополагащите демократични конституционни принципи на избирателното право - общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване, както и тежестта на тези нарушения да е от такова естество, че да е невъзможно да се установи действителната воля на избирателите. Както вече се посочи, изтъкнатите от жалбоподателите нарушения са свързани с отразените в протоколите на СИК данни, неподписването им от всички членове на комисията и извършени в тях поправки не по установения ред. Следва да се отбележи, че в Изборния кодекс са предвидени няколко хипотези, при които е допустимо в протокола да се извършват поправки и те не се отразяват на изборния резултат. Съобразно чл.433, ал.3 от ИК ако при попълването на данните за установените резултати от изборите в протокола по ал. 2 бъде допусната грешка, грешката се поправя, като сгрешеното се задрасква, а над него се вписват действителните данни. Възможно най-близо до поправката в полето на протокола отстрани се пише "поправка" и се подписват всички членове на секционната избирателна комисия. Чл.441, ал.2 от ИК предвижда, че поправки в протокола след подписването му може да се правят преди обявяване на резултатите от гласуването. Поправката се подписва от всички членове на комисията, като отстрани се пише "поправка". Очевидни фактически грешки може да се поправят и след обявяване на резултата. Съобразно чл.445, ал.5 от ИК когато общинската избирателна комисия установи очевидни фактически грешки в протоколите, те се отбелязват в тях и се подписват от членовете на секционната избирателна комисия по чл. 444, ал. 1 от ИК, а именно председателят или заместник-председателят, секретарят и член на секционната избирателна комисия, предложени от различни партии и коалиции. Така например в протокола на СИК 14320100 е налице поправка в общия брой на действителните гласове. Тяхната стойност следва да се равнява на сбора от действителните гласове, подадени за кандидатските листи за партии, коалиции и инициативни комитети. В случая посочената числова стойност в тази графа е поправена на 222 и тази стойност е равна на стойността на сбора от действителните гласове за всяка една от листите. Тази поправка е скрепена с три подписа. Разминаването в броя на недействителните гласове, посочени в протокол на СИК 14320015 не е налице- и цифром, и словом са записани 19. Не е налице и твърдяното разминаване в стойността на действителните гласове в секция 113. В протокола, представен по делото, в тази графа е посочено числото 205- толкова, колкото е посочено и във файла с числови данни от протокола на тази СИК, публикуван на интернет страницата на СИК. Не е налице соченото в касационната жалба разминаване по отношение на броя на намерените в избирателната кутия на избирателна секция 30 хартиени бюлетини- в протокола на СИК 14320030 и цифром, и словом е посочено числото 155. В протокол на СИК 14320030 броят на действителните гласове за коалиция БСП за България е поправен от 9 на 10. Правилно първоинстанционният съд е приел, че установените в част от оспорените протоколи поправки са такива на очевидни фактически грешки в пресмятането и са извършени съобразно правилата на ИК, посочени по-горе. Възраженията, че част от оспорените протоколи не са подписани от всички членове на съответната секционна комисия, също са били наведени в първоинстанционното производство и съдът се е произнесъл по тях. На първо място следва да се отбележи, че броят на членовете на секционните избирателни комисии е различен според броя на избирателите, включени в съответната секция. Освен това, съобразно правилото на чл.441, ал.5 от ИК, неподписването на протокола от член на комисията не го прави недействителен. При тази правна уредба следва да се приеме, че липсата на подписите на един или двама от членовете на комисията в протокола не е съществено нарушение, водещо до невъзможност да бъде определен реалният изборен резултат. В тази връзка следва да се разгледа и поддържаното и в касационната жалба оплакване относно недействителността на протокола на СИК 14320068, който според жалбоподателите не е подписан от членовете му. Посоченият протокол не е неподписан, напротив- той е подписан от всички членове на комисията, но вместо на отреденото за това място на стр.14, членовете на СИК са се подписали на стр.1 до имената си, поради което не може да се приеме, че протоколът не е подписан. При липсата на каквито и да било доказателства, които да установяват нарушение на чл.441 от ИК, който предвижда, че протоколът се подписва след съставянето му, правилно първоинстанционният съд е приел, че този протокол е действителен и установява отразените в него факти. Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд и по отношение на оплакванията на жалбоподателя Асенов, свързани с неправилно отчитане на подадения за него преференциален вот. Правилно съдът е преценил, че гласуването с предпочитание не може да се доказва със свидетелски показания с оглед на закрепения в чл.10 от Конституцията на Република България и чл. 3, ал. 1 от Изборния кодекс принцип, че изборите се произвеждат с тайно гласуване и е недопустимо тази тайна да бъде разкривана. Въпреки това, дори и да се приеме, че за жалбоподателя Асенов е бил подаден още един действителен глас с преференция, то това не би повлияло по никакъв начин на изборния резултат. При получени от Коалиция БСП за България, (ПП Български гласъ , ПП МИР) 916 действителни гласове и общинска избирателна квота от 824 гласа, правилно коалицията получава един мандат и за избран за общински съветник от нейната листа е обявен водача на листата К. Кирилов, който е получил най- висок брой валидни предпочитания- 488. Асенов, за когото са подадени 80 валидни преференции, на основание чл.454, ал.3 във връзка с ал.2 е включен в списък А и е подреден на второ място. В тази връзка първоинстанционният съд е направил обоснован извод, че събраните по делото гласни доказателства, както и изслушаните експертни заключения не установяват нарушения във връзка с отчитането нито на действителните гласове, подадени за тази листа, нито на предпочитанията за кандидата за общински съветник Асенов. В тази връзка първоинстанционният съдебен състав правилно е отбелязал, че контролът за законосъобразност не се изразява в повтаряне действията на изборната администрация, която осъществява дейността си в изпълнение на вменените от Изборния кодекс задължения. Съдебната проверка върху решението, с което се определя изборния резултат, се осъществява единствено чрез произнасяне на съда по отношение на твърдяни и доказани от страните в съдебното производство конкретни нарушения, които водят до обосновано съмнение в обявения от общинската избирателна комисия окончателен изборен резултат. Противно на посоченото в касационната жалба, административният съд е разгледал и обсъдил възраженията за допуснати съществени нарушения на изборния процес, които дават основание да се приеме, че обявеният изборен резултат не отразява действителният вот на избирателите. Съдът е направил подробен анализ на произведения избор на общински съветници в община Перник и е приел, че са спазени установените в Конституцията и Изборния кодекс основни принципи за общо, равно и пряко избирателно право на всички лица имащи право на глас на територията на общината като не са установени нарушения при преброяването и отразяването на изборните резултати, както и при обявяване на решението на ОИК- Перник за избор на общински съветници. При тази установеност по делото, правилно съдът е приел, че с атакуваното решение на ОИК е обявен изборен резултат, който отговаря на получения при произвеждане на изборите, поради което го е потвърдил. По изложените съображения касационната инстанция намира, че релевираните отменителни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК не са налице, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Частната жалба е неоснователна по следните съображения: С оглед изхода на спора в първоинстанционното производство съдът е счел за основателна претенцията за присъждане на разноски, своевременно заявена от ответника в настоящото производство Д. Колев. Съобразно представените доказателства, страната е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 9000 лева. Предвид своевременно направеното възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК и с оглед степента на сложност на спора и броя на проведените съдебни заседания, в които Колев е представляван от процесуалния си представител, размерът на адвокатското възнаграждение е намален на 3000 лева. Въпреки това Асенов и Коалиция БСП за България, (ПП Български гласъ , ПП МИР) са поискали изменение на решението в частта му за разноските, като са претендирали присъдените на Колев разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени на 1000 лева, колкото е минималният размер на адвокатско възнаграждение за този вид дела. С оспореното с частната жалба определение съдът е приел, че не са налице основания за изменение на решението в частта му за разноските съобразно депозираното искане. Така постановеното определение е правилно и не страда от изтъкнатите в частната жалба пороци. При направено своевременно възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и след съобразяване на неговата основателност, при отчитане на действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може да редуцира договорения и заплатен размер на това възнаграждение. При това обаче, той не е обвързан от минимума на адвокатското възнаграждение за този вид дела, предвиден в Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и във всеки конкретен случай съдът следва да прецени справедливия размер на възнаграждението предвид фактическата и правна сложност на делото. Касационната инстанция намира, че определеният с решението размер на дължимото на ответника Колев адвокатско възнаграждение е напълно съобразен с фактическата и правна сложност на делото. Колев е заинтересована страна в производство по чл.459 от ИК, образувано по четири жалби, в което по реда на чл.193 са оспорени 94 протокола на СИК, проведени са три съдебни заседания и са изслушани две експертизи. При тази фактическа сложност намаляването на адвокатското възнаграждение до минималния предвиден в Наредбата размер, както са поискали частните жалбоподатели, е напълно необосновано. Като е достигнал до същия правен извод и е отказал да измени решението си в частта му за разноските, съдът е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора претенцията на ответника в касационното производство Д. Колев от град Перник за присъждане на направените по делото разноски е основателна. Съобразно представения списък, направените от ответника разноски възлизат на 9000 лева и представляват уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание касационните жалбоподатели са направили възражение за прекомерност на това възнаграждение. След като съобрази направеното възражение и като прецени фактическата и правна сложност на делото, съдът намери, че това възнаграждение следва да бъде намалено на 3000 лева. При определяне на този размер съдът съобрази, че делото е образувано по касационна и частна жалба, а предмет на контрол е решение на АС-Перник, с което е потвърдено решение на ОИК за определяне на резултатите от изборите за общински съветници в община Перник.