Определение № 295 от 06.06.2011 г. на ВКС по д. № 252/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.3, вр. с чл.418, ал.4 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Поделение 26070 – [населено място] срещу въззивното определение на Пловдивски окръжен съд /ОС/ по гр.д. №118/11 г.. С определението е потвърдено първоинстанционното разпореждане, с което е отхвърлено заявлението на касатора за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу Р. М. и М. И. за вземане, основано на акт за начет – чл.417,т.8 от ГПК. Прието е, че заявителят не е установил процесуалната си правоспособност по чл.27 от ГПК. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Твърди, че разпоредбата на чл.27, ал.2 от ГПК е непълна и неясна по въпроса: всички ли държавни учреждения - разпоредители с бюджетни кредити имат процесуална правоспособност в заповедното производство. Въззивният съд е тълкувал разпоредбата най-широко – приел е, че правоспособност по чл.27, ал.2 от ГПК имат както първостепенните и второстепенните разпоредители с бюджетни кредити, определени от МС – чл.13, ал.4 от ЗУДБ, така и разпоредителите от по-ниска степен, определени от Министъра на финансите, когато това произтича от закон. З. не е установил качество на разпоредител с бюджетни кредити, а с това и процесуалната си правоспособност в заповедното производство. Заявлението е следвало да се подаде от висшестоящото учреждение, разпоредител с бюджетни кредити. Този извод е формиран при доказателствата, представени със заявлението пред първата и въззивната инстанция. Пред касационната инстанция са представени нови доказателства за правоспособността на заявителя, предпоставена от установяване на качеството му разпоредител с бюджетни кредити – заповед на МО и приложения към нея, които не могат да се ценят в това производство – чл.278, ал.4 от ГПК. За това са възразили в отговора си и ответниците по жалба. Поставеният въпрос, при даденото във връзка с него от въззивния съд най- благоприятно за страната тълкуване, не налага допускане на обжалването. Заявлението е отхвърлено не поради колебания по въпроса, породени от неяснота в закона, а поради неустановено от заявителя качество на разпоредител с бюджетни кредити от първа, втора или по –ниска степен. Не е налице соченото основание за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.