Определение № 122 от 09.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 594/2010 г.

Производството пред Върховния касационен съд е образувано на основание чл.43, ал.3 от НПК, след като с разпореждане от 14.10.2010 г. председателят на Районния съд в гр.К. констатирал, че поради отводи на всички съдии в него не може да се образува състав, който да разгледа чнд № 221/2010 г., и постановил то да се изпрати на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд. Представителят на прокуратурата изразява становище в подкрепа на позицията в определението. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди данните по делото, намира, че са налице законните предпоставки за поисканата промяна на местната подсъдност по делото. Местоизвършването на инкриминираната дейност в района на гр.К. обвързало по правилата на местната подсъдност / чл.36 от НПК/ компетентността на районния съд в същия град. Местната подсъдност черпи своите основания от принципа на непосредственост и се подчинява на изискванията за бързина, ефективност, безпристрастност и снижаване на разходите и деловодните затруднения. Тя не е абсолютна и търпи коректив тогава, когато на тези изисквания може да се отговори единствено чрез промяна на подсъдността. Това са трите хипотези на чл. 43 от НПК, в полето на третата от които попада настоящия случай. Всички съдии от Районния съд в К. са се отвели от разглеждане на делото, поради което не може да се образува съдебен състав. Най-малко компромиси относно разходите по делото и доброто му администриране разкрива вариантът процесът да се развие в близкия, еднакъв по степен съд – Районния съд в гр.Бяла Слатина. Воден от тези мотиви Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл.43, т.3 от НПК