Определение № 251 от 14.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 403/2011 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба с вх. № 3453/29.12.2010 г., подадена (“на ръка”, видно от изричното отбелязване) от Н. Г. К. и К. Т. К. срещу решение № 516/30.11.2010 г. по въззивно гр. дело № 732/2010 г. на Софийския окръжен съд. С него е потвърдено решение № 31/18.06.2010 г. по гр. дело № 976/2009 г. на Ботевградския районен съд, с което е отхвърлен изцяло, предявеният от двамата жалбоподатели срещу Р. К. Д., иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата 2 174 лв. Ответникът Р. К. Д. оспорва касационната жалба с отговора на същата и претендира присъждане на разноските за настоящата съдебна инстанция. При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за процесуално недопустима по следните съображения: Въззивното решение е постановено по дело, по което цената на иска е до 5 000 лв. Съгласно 280, ал. 2 от ГПК, това въззивно решение не подлежи на касационно обжалване. Поради това, подадената касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство по настоящото дело, също като процесуално недопустимо, следва да се прекрати. При този изход на делото, на основание чл. 81, във вр. с чл. 78, ал. 4 от ГПК, жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника, направените от него разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред настоящата съдебна инстанция, в размер 300 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение