Определение № 3314 от 19.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2857/2024 г.

С определение № 529 от 12.02.2024г., постановено по адм.д. № 121/2023г. Административен съд Русе, ІV-ти състав, е:

1. Оставил без разглеждане частна жалба вх. № 4523/01.11.2023 г. (същата и искане за изменение в частта за разноските на Определение № 1115/26.10.2023 г.) в частта относно присъждането на „1.) 30 лв. държавна такса за частна жалба срещу това определение.“ като недопустима и е прекратил производството в тази му част.

2. Отхвърлил е частна жалба вх. № 4523/01.11.2023 г. (същата и искане за изменение в частта за разноските на Определение № 1115/26.10.2023 г.) в частта относно присъждането на “2.) 30 лв. държавна такса за частна жалба срещу Определение №827/11.08.23 г.“ като неоснователно.

3. отхвърлил е частна жалба вх. № 4523/01.11.2023 г. (същата и искане за изменение в частта за разноските на Определение № 1115/26.10.2023 г.) в частта относно присъждането на „3.) 681,73 лв. (при материален интерес 3817,28 лв.) под формата на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ад. 1 от ДОПК вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба №1/2004 г.

Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба от Д. Желязков, в качеството му на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна, приподписана от главен юрисконсулт М. Колева. В същата се прави оплакване, че определението на Административен съд – Русе е неправилно като постановено в противоречие със закона. В частната жалба се излагат конкретни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд, да постанови определение, с което да отмени определението на Административен съд – Русе и вместо него да постанови друго такова, с което да се произнесе по искането на директора на Д „ОДОП“ Варна за присъждане на разноски както следва: 1. 30лв. заплатена държавна такса за частна жалба срещу определение № 1115/26.10.2023г.; 2. 30лв. заплатена държавна такса за частна жалба срещу определение № 827/11.08.2023г.; 3. 681,73лв. юрисконсулско възнаграждение и 4. 30лв. заплатена държавна такса за настоящата частна жалба.

Ответното по жалбата дружество „БИНЕЛ ОЙЛ“ ООД, [ЕИК], с адрес за кореспонденция гр.Русе, ул.“Църковна независимост“ № 3, офис 20А, представлявано от управителя Б. Тинчев взема становище за неоснователност частната жалба.

Върховния административен съд, състав на първо отделение, като обсъди данните по делото и закона, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.230 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е основателна.

С оспореното определение Административен съд – Русе е:

1. Оставил без разглеждане частна жалба вх. № 4523/01.11.2023 г. (същата и искане за изменение в частта за разноските на Определение № 1115/26.10.2023 г.) в частта относно присъждането на „1.) 30 лв. държавна такса за частна жалба срещу това определение.“ като недопустима и е прекратил производството в тази му част.

2. Отхвърлил е частна жалба вх. № 4523/01.11.2023 г. (същата и искане за изменение в частта за разноските на Определение № 1115/26.10.2023 г.) в частта относно присъждането на “2.) 30 лв. държавна такса за частна жалба срещу Определение №827/11.08.23 г.“ като неоснователно.

3. отхвърлил е частна жалба вх. № 4523/01.11.2023 г. (същата и искане за изменение в частта за разноските на Определение № 1115/26.10.2023 г.) в частта относно присъждането на „3.) 681,73 лв. (при материален интерес 3817,28 лв.) под формата на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ад. 1 от ДОПК вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба №1/2004 г.“

За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел следното:

В искането се претендира присъждането на три различни суми за три различни съдебни производства, които съдът следва да разгледа поотделно:

1. „1.) 30 лв. държавна такса за частна жалба срещу това определение“. Посочената държавна такса е заплатена от ответника на основание чл. 235а от АПК и първата инстанция не може да се произнесе по нейното репариране. Следователно, претенцията е недопустима и следва да се остави без разглеждане.

2. “2.) 30 лв. държавна такса за частна жалба срещу Определение №827/11.08.23 г.“ Настоящият съдебен състав вече посочи, че с касационна частна жалба ответникът действително е заплатил дължимата държавна такса, но не е предявил своевременно претенция за присъждане на същата. По посочената причина съдът намира искането за неоснователно и следва да отхвърли същото.

3. „3.) 681,73 лв. (при материален интерес 3817,28 лв.) под формата на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ад. 1 от ДОПК вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба №1/2004 г.“.

По отношение на него са изложени следните мотиви: 1. налице е процесуална пасивност от страна на ответника, независимо дали същата е реализирана пряко от ответника или чрез неговия процесуален представител. Представените писмени становища в хода на съдебното производство са бланкетни. Ответникът е знаел за дадените указания на дружеството във връзка с отправено запитване от жалбоподателя, но не е намерил за необходимо да уведоми съда. Аналогично е положението с извършеното освобождаване на обезпечението (плащане по банковата сметка на дружеството на 24.04.2023 г.), като при своевременното уведомяване на съда за този факт, съдът би отменил допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. На следващо място, неявяването на ответника лично или чрез процесуален представител в съдебно заседание (всеки път без посочване на причина в представените молби-становища) води до това, че делото беше отложено за следващо съдебно заседание поради представеното от жалбоподателя заявление за изменение на първоначалната жалба до съда. Съдът оценява това поведение като незаинтересовано и препятстващо неговата работа, което от своя страна води до нарушаване на принципа за бързина и процесуална икономия, прокламиран в чл. 11 от АПК. По изложените причини съдът счита, че не следва да присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника.

Определението на Административен съд Русе е неправилно като постановено в противоречие със закона.

Основните оплаквания на частния жалбоподател за неправилност на постановеното определение са основани на неправилно приложение на материалния закон. Правят се оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че на страната не се дължат разноски.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

От данните по делото е видно, че с определение № 745 от 25.07.2023г., постановено по адм.д. № 121/2023г. Административен съд – Русе, четвърти състав, е оставил без разглеждане жалба на „Бинел ойл“ ООД, [ЕИК]; със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Църковна независимост“ № 3, офис 20А, п.к. 45; срещу Решение № 12/24.02.2023 г. на и.д. директор на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, с което е потвърден изцяло Протокол от проверка № П-03001822174620-073-001/06.10.2022 г. и е прекратил производството по адм. д. № 121/2023 г. по описа на Административен съд – Русе.

С определение № 827 от 11.08.2023г. по същото дело административният съд е отхвърлил искане по молба с вх. № 3328/04.08.2023г. за изменение на решението в частта му за разноските.

Срещу така постановените определения са подадени частни жалби както от „Бинел ойл“ ООД, [ЕИК], така и от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ Варна. По тях е образувано адм.д. № 8570/23г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение. С определение № 8982 от 27.09.2023г. Върховният административен съд е обезсилил Определение № 745/25.07.2023г. по адм. дело № 121/2023г. по описа на Административен съд- Русе, съответно отменил е Определение № 827/11.08.2023г. по адм. дело № 121/2023г. по описа на Административен съд – Русе и е върнал делото на същия съд и състав за осъществяване на указаните съдопроизводствени действия. В мотивите на същото определение е посочено, с последващото определение административния съд следва да се произнесе и по искането за разноски на директора на Д“ОДОП“ – Варна.

В производството по това оспорване Д“ОДОП“ – Варна е заплатила 30лв. държавна такса за частната жалба. Поради основателност на частната жалбата същата е дължима от ответната страна и е следвало да бъде присъдена в тежест на дружеството жалбоподател.

С определение № 1115 от 26.10.2023г. по делото Административен съд – Русе е оставил без разглеждане жалба на „Бинел ойл“ ООД, [ЕИК]; със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Църковна независимост“ № 3, офис 20А, п.к. 45; представлявано от Б. Тинчев, Н. Любенова и Г. Тинчев заедно и поотделно, срещу Протокол от проверка № П-03001822174620-073-001/06.10.2022 г., изготвен от старши инспектор по приходите в ТД на НАП Варна и е прекратено производството по адм. д. № 121/2023 г. по описа на Административен съд – Русе.

Срещу това определение също са подадени частни жалби както от „Бинел ойл“ ООД, [ЕИК], така и от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ Варна. По тях е образувано адм.д. № 10787/23г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение. С определение № 1111 от 31.01.2024г. Върховният административен съд е оставил в сила определение № 1115 от 26.10.2023 г. по адм. дело № 121/2023 г. по описа на Административен съд Русе, изпратил е на органите по приходите при ТД на НАП Варна жалбата на „Бинел Ойл“ ООД, адресирана до Административен съд – Русе, с вх. № 849-15 от 27.02.2023 г. по описа на дирекция „ОДОП“ – гр. Варна при ЦУ на НАП, ведно със заявление, представляващо уточнение на същата от 14.06.2023 г., прил. на л. 245- л.246 от адм. дело № 121/2023 г. по описа на Административен съд - Русе, за произнасяне по искането на дружеството за претендираните лихви за забава върху главница в размер на 10 182,72 лева, считано от 07.10.2022 г. до 14.10.2022 г. и върху главница в размер на 3817,28 лева, считано от 07.10.2022 г. до 24.04.2023 г., във връзка с искане вх. № 22534 от 30.09.2022 г. за частично освобождаване на предоставено от „Бинел Ойл“ ООД по реда на чл. 176 в ЗДДС обезпечение в пари в размер на 14 000 лева и е прекратил производството по адм. дело № 10787/2023 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение в частта на подадената от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- гр. Варна при ЦУ на НАП частна жалба, като ИЗПРАЩА на Административен съд – Русе частната жалба на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Варна за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК.

По това оспорване Д“ОДОП“ – Варна е заплатила държавна такса в размер на 30лв. Същата е недължимо заплатена и следва да бъде възстановена чрез поискване от Върховния административен съд.

При всичките тези производства ответната страна е организирала защитата си чрез подаване на писмени молби, становища писане на жалби и прочие. Изложените в оспореното определение мотиви за недължимост на юрисконсулско възнаграждение са несериозни като лишени от правно основание. До водене на процеса се е стигнало не по вина на Д „ОДОП“ – Варна, същата е организирала защита си по свое усмотрение, което е въпрос на нейна преценка, но това не означава, че такива защита липсва. При обжалваем материален интерес от 3 817,28лв., на Национална агенция по приходите, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза Д „ОДОП“ – Варна, при условията на чл.161,ал.1 ДОПК се следва юрисконсулско възнаграждение в размер на 681,73лв., определено при условията на чл.8,ал.1 във вр. с чл.7,ал.2, т.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Като е приел друго и е отхвърлил искането на директора на Д „ОДОП“ – Варна за изменение на определение № 1115 от 26.10.2023г. в частта му за разноските относно 30лв., съставляващи заплатена държавна такса и 681,73лв. съставляващи юрисконсулско възнаграждение, Административен съд Русе е постановил едно неправилно съдебно определение. При условията на чл. 236 във вр. с чл.222,ал.1 АПК същото следва да бъде отменено в тази му част и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което „БИНЕЛ ОЙЛ“ ООД, [ЕИК], с адрес за кореспонденция гр.Русе, ул.“Църковна независимост“ № 3, офис 20А, представлявано от управителя Б. Тинчев, следва да бъде осъдено да заплати на НАП – София разноски по делото в размер на 711,73лв.

В останалата му отхвърлителна му част за 30лв. държавна такса, заплатена по адм.д. № 10878/23г. определението следва да бъде оставено в сила при условията на чл.221,ал.2 във вр. с чл.236 АПК.

Водим от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл.222,ал.1 и чл.221,ал.2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,