Определение № 571 от 12.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 551/2012 г.

Образувано е по частна жалба на И. Д. И. (озаглавена „частна жалба – молба”) с вх. № 7602 /26.07.2012 г. и с вх. № 14694 / 25.10.2012 г. срещу определение № 165 / 26.04.2012 г. по гр.д. № 188 / 2012 г. на ВКС, ІІ г.о., с което е потвърдено определение № 83 /01.03.2012 г. по гр.д. № 13 /2012 г., І г.о. в частта, с която е оставена без разглеждане молбата на И. Д. И. за отмяна на основание чл.303,ал.1 ГПК на решение от 21.10.2011 г. по гр.д. № 574 /2011 г., на ВКС, І г.о. и на определение от 10.03.2011 г. по гр.д. 1459 /2010 г. на ВКС, ІІІ г.о.. В обжалваното определение е посочено, че е окончателно. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение и потвърденото с него са незаконосъобразни поради неправилния извод, че няма процесуална възможност за отмяна и иска тяхната отмяна; както и иска спиране на производството до постановяване на решение по молбата му за отмяна. Настоящият състав намира частната жалба за недопустима, т.к. на обжалване подлежат само тези определения на Върховния касационен съд, предвидени в чл.274,ал.2,изр.2-ро ГПК – тези, които са постановени от състав на Върховния касационен съд (за първи път) и преграждат по-нататъшното развитие на делото и тези, за които изрично е посочено в закона, че подлежат на обжалване. Обжалваното определение не е между тях. То не е преграждащо – с него не се постановява спиране, не се отказва възобновяване на спряно производство, производството по делото не се прекратява, с него съдът не се е произнесъл по съществото на отделно производство и за него не се предвижда в ГПК да подлежи на обжалване. Или: определенията на Върховния касационен съд, с които той се произнася по законосъобразността на определения на друг състав на Върховния касационен съд, както е в случая, не подлежат на обжалване, защото пътят на обжалване е изчерпан. Поради изложеното частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане по същество, поради което и не могат да бъдат обсъждани доводите за незаконосъобразност на потвърдените с обжалваното определение определения на ВКС. Поради недопустимостта на частната жалба е неоснователно и искането за спиране на производството. С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски. Воден от изложеното настоящият състав