Определение № 180 от 08.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 1203/2011 г.

С присъда № 9 от 25.02.2010 г. по нохд № 56/10 г. Окръжният съд-гр.Сливен осъдил подсъдимия И. А. А., както следва: на основание чл. 152, ал.4, т.1, във връзка с ал.3,,т.5, ал.1, т.2, чл.18, ал.1, чл.58а и чл.55 НК на девет години лишаване от свобода; на основание чл.149, ал.5, т.3, във връзка с ал.1 и 2, чл.58а и чл.55 НК на четири години и шест месеца лишаване от свобода; на основание чл.23 НК е определено едно общо наказание, най-тежкото, а именно – девет години лишаване от свобода; на основание чл.24 НК определеното общо най-тежко наказание е увеличено с две години лишаване от свобода; определен е първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип; на основание чл.59 НК е зачетено предварителното задържане на подсъдимия, считано от 07.09.2009 г.. Неоспорена от страните, присъдата на СОС влязла в сила на 12.03.2010 г. Осъденият А. на 23.06.2010 г. е депозирал молба с искане делото да се разгледа от ВКС. Пред ВКС искането се поддържа от защитата на осъдения при съображения за явна несправедливост на наложеното наказание и искане за намаляването му. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за липсата на основания за възобновяване на наказателното производство. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка, ВКС, І-во наказателно отделение установи: Искането е недопустимо и следва да се остави без разглеждане. Първоинстанционната присъда подлежи на проверка по глава тридесет и трета на НПК – възобновяване на наказателните дела, тъй като е от кръга на актовете по чл.419, ал.1 НПК. Съгласно чл.420, ал.2 НПК А. има право да поиска възобновяване, тъй като е осъден за престъпление от общ характер и не е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл.78 от НК. Искането е постъпило в срока по чл.421, ал.3 НПК – шест месеца от влизане в сила на съответния съдебен акт. По силата на чл.426 НПК при липсата на особени правила в глава тридесет и трета на НПК, се прилагат правилата за касационното производство. В конкретният случай става дума за тези по чл.351, ал.1-3 НПК. Тъкмо с тези правила молителят не се е съобразил. В искането не се сочи кое от основанията по чл.422, ал.1, т.5 НПК е налице, нито пък се съдържат каквито и да било основания за това. Не е направено допълнение към искането, поначало възможно до изтичане на шестмесечния срок, за който стана дума, респ. до 12.09.2010 г. При тези констатации ВКС няма как да осъществи проверка по реда на възобновяването на наказателните дела, тъй като не е сезиран надлежно. Тази проверка е в зависимост от волята на осъдения, която следва да бъде ясно заявена в направеното искане, като касационната инстанция няма право да надхвърля пределите, очертани от последното. Казаното по-горе относно съдържанието на искането, подадено от осъдения А. предопределя и изхода от настоящото производство. Заявеното от защитата на подсъдимия, в съдебно заседание на 01.04.2011 г., наличие на основанието по чл.348, ал.1, т.3 НПК, няма как да получи отговор. То не държи сметка за това, че срокът, в който може да постъпи допълнение към искането за възобновяване е изтекъл още през 2010 г.. Направеното извън този срок възражение препятства възможността за проверка на неговата основателност. Ето защо на основание чл.424 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение