Определение № 760 от 04.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 425/2011 г.
ВКСII търговско отделение04.10.2011reporting judge Ваня Алексиева
Ruling
ОТМЕНЯ протоколно определение на Софийски апелативен съд от 15.03.2011 год., по в.т.д.№ 503/2010 год., с което е оставено без уважение искането на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, обективирано в молба вх.№ 1931/11.03.2011 год.. КОНСТИТУИРА като трето лице – помагач на страната на Икономически институт, [населено място] в процеса по възз.т.д.№ 503/ 2010 год. на Софийски апелативен съд Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство. ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за продължаване на следващите се съдопроизводствени действия по разглеждане на спора. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Grounds
Производството е по чл.278, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частната жалба на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство против протоколно определение на Софийски апелативен съд от 15.03.2011 год., постановено по в.т.д.№ 503/2010 год., с което е оставено без уважение, поради несвоевременното му заявяване и поради липса на правен интерес искането на настоящия частен жалбоподател, основано на чл.174 ГПК/ отм./, за встъпване в процеса, като трето лице - помагач на страна на въззивника -Икономически институт, [населено място]. С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на същественото процесуално правило на чл.174 ГПК/ отм./ и чл.18, ал.4 ГПК/ отм./. Ответниците по частната жалба не са заявили становище по същата в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира: Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от лице, разполагащо с процесуално потестативно правомощие на частна жалба, съгласно чл.176, ал.1 ГПК/ отм./ и срещу съдебен акт, от категорията по чл.274, ал.1, т.2 ГПК, постановен за първи път от въззивния съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Неправилно е разбирането на въззивната инстанция, че заявеното от настоящия частен жалбоподател искане за встъпване по реда на чл.174 ГПК/ отм./ като трето лице - помагач на страната на Икономически институт [населено място], във въззивното производство по т.д.№ 503/2010 год., обективирано в молба вх.№ 1931/11.03.2011 год. е несвоевременно. Обстоятелството, че молбата, в която искането е материализирано е постъпила в канцеларията на Софийски апелативен съд преди провеждане на устните състезания по делото- 15.03.2011 год., обуславя правен извод, че същото е своевременно заявено – арг. от чл.174 ГПК/ отм./ Както изрично е разяснено в т.9 на ТР на ОСГК на ВКС № 1/ 04. 01. 2001 год., по т.гр.д.№ 1/2000 год., приложимо в разглеждания случай, за разлика от привличането на третото- лице помагач, което трябва да бъде поискано от заинтересованата страна най-късно в първото по делото заседание, поради което при установения от законодателя в чл.175, ал.1 ГПК / отм./ преклузивен характер на срока е недопустимо да бъде заявено във въззивното производство, встъпването на подпомагаща страна по реда на чл.174 ГПК/ отм./, като средство за защита на встъпилото лице срещу неблагоприятните за него последици от неправилното решение по делото, при отсъствие на законова конкретизация относно инстанцията, в която устните състезания не следва да са приключили, е допустимо и във въззивното производство. Неоснователно е и позоваването на липсата на правен интерес за молителя. Освен, че в случая въззивният съд не е изложил никакви съждения относно приетата от него неотносимост на съдебния акт по делото към правата на настоящия частен жалбоподател, което само по себе си е достатъчно, за да бъде отменено обжалваното определение, като неправилно- чл.189, ал.2 ГПК/ отм./, то съобразени характера на възникналия между страните правен спор и произтичащите от безвъзмездно предоставеното на въззивника право за стопанисване и управление на процесния недвижим имот правни последици, относими към правото на собственост на Държавата, обуславят правен извод, че в случая, доколкото силата на пресъдено нещо на постановеното по делото решение, би се разпростряла и по отношение на молителя, за последния, с разпореденото от чл.18, ал.4 ГПК/ отм./ представителство, е налице правен интерес да участва в процеса, като подпомагащо страната - Икономически институт, [населено място], лице с цел постановяване на благоприятен за подпомагания правен субект съдебен акт. Несъобразявайки гореизложеното въззивният съд е постановил обжалваното определение при въведените от частния жалбоподател основания за неговата отмяна. Водим от тези съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС