Решение № 5865 от 20.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2967/2020 г.

Решение № 5865 от 20.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2967/2020 г., I о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и чл. 144 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "Риъл Естеитс Дивелъпмънт" ЕАД, представлявано от управителя Д. Желев, подадена чрез пълномощник адв. Великов срещу Решение № 135 от 8.01.2020 г., постановено по адм. дело № 6458/2019 г. по описа на Административен съд – София - град /АССГ/. Със същото е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № ДНД18-ТД26-127/50 от 06.02.2019 г. на старши инспектор по приходите в Отдел "Общински приходи - Надежда/Връбница", потвърден с Решение № СФД19-РД28-135/25.04.2019 г. на директора на Дирекция "Общински приходи" при Столична община, в частта, в която на "Риъл Естеитс Дивелъпмънт" ЕАД, гр. София са установени задължения за такса битови отпадъци /ТБ0 за м. 09.2018 г. в размер на 7 855,59 лв. Касационният жалбоподател поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Намира, че решаващият състав не е обсъдил релевантните доказателства и не е разрешил спора между страните. В подкрепа на тезата си излага подробни доводи в жалбата и моли за отмяна на обжалваното решение и отмяна на процесния АУЗД в горепосочената му част, ведно с присъждане на направените от него разноски по делото. Ответникът по касационната жалба – директор на Дирекция "Общински приходи" при Столична община, изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред АССГ е била законосъобразността на АУЗД № ДНД18-ТД26-127/50 от 06.02.2019 г., издаден на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК, по заявление от "Риъл Естеитс Дивелъпмънт" ЕАД, гр. София. С оспорения АУЗД в обжалваната му част, е установено задължение на касатора за заплащане на такса битови отпадъци за м. 09.2018 г. в размер на 7 855, 59 лв. за недвижими имоти, представляващи урегулиран поземлен имот с административен адрес: гр. София, бул. "Рожен" № 41, с кадастрален идентификатор № 68134.1372.2057, ведно с намиращите се на неговата територия девет броя сгради, придобит от дружеството на 15.03.2018 г. За да отхвърли оспорването първоинстанционният съд е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при правилно приложение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Изложени са мотиви, че предвид липсата на доказателства за смяна на собствеността на посочените имоти и липсата на подадени декларации за промяна на обстоятелствата към датата на издаване на акта, издаденият АУЗД се явява законосъобразен. Прието е, че въпреки предоставената възможност, дружеството не е ангажирало доказателства за оборване на фактическите констатации в акта. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Същото е постановено в противоречие с материалния закон. Неправилни са изводите на съда, че процесният АУЗД е издаден в съответствие с материалния закон. В случая дължимата ТБО е определена в противоречие с разпоредбите на чл. 67, ал. 1 и чл. 68, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, което е засегнало размера на установените с оспорения пред АССГ акт, задължения на касационния жалбоподател. Съгласно приложимата редакция на разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, размерът на таксата за битови отпадъци за всяко задължено лице се определя за календарна година при спазване на принципа за понасяне на разходите от причинителя или от притежателя на отпадъците. В унисон с цитираната норма чл. 68, ал. 1 ЗМДТ предвижда, че не се допускат изменения на начина на определяне и на размера на таксата за битови отпадъци в течение на годината. При този нормативен регламент, обективиращ ясната воля на законодателя, че ТБО се определя за календарната година, не е допустимо същата да се установява само за един календарен месец, както е процедирано в случая. Следва да се посочи, че коментираното законодателно решение е пряко обвързано и със задължението на общинските съвети да приемат план-сметка за дейностите си по чл. 66, ал. 2 от ЗМДТ, както и размера на ТБО до края на предходната година. В случаите, при които имотът е новопридобит, нормата на чл. 21, ал. 1 от НОАМТЦУПСО сочи, че такса за битови отпадъци се събира от началото на месеца, следващ придобиването на имота. В случая, след като имотът е придобит от "Риъл Естеитс Дивелъпмънт" ЕАД на 15.03.2018 г., размерът на ТБО е следвало да се определи от 1.04.2018 г. до края на календарната година. Тъй като това не е сторено, то определянето на месечен размер на ТБО е в нарушение на материалния закон, което по аргумент от чл. 146, т. 4 АПК вр. с § 2 ДР ДОПК е самостоятелно основание за незаконосъобразност на оспорения АУЗД. В този смисъл са и постановените решения на Върховен административен съд по идентични казуси, вкл. между същите страни, и относно същите имоти, но за различен данъчен период. /виж. Решение № 2288 от 12.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11329/2019 г., I о., и Решение № 1817 от 4.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11331/2019 г., I о. / Неправилни са и изводите на съда, че при издаване на АУЗД са спазени административнопроизводствените правила. Неоценен от съда е останал факта, че в проведеното административно производство не е бил изследван въпроса дали таксата не е била изплатена от прехвърлителя на имота, съответно дали размера на таксата не е бил определен и заплатен за имота за цялата 2018 г., съобразно подадена декларация от предишния му собственик в светлината на цитираната норма на чл. 68, ал. 1 ЗМДТ. Съгласно последната, не е допустимо да се изменя начина на определяне и размера на таксата за битови отпадъци в течение на годината. В този контекст, допуснатото от административния орган процесуално нарушение е съществено, тъй като при издаване на процесния административен акт, органът не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, във връзка със законово установеното му задължение по чл. 35 от АПК. Предвид изложеното, решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено, като в съответствие с чл. 160, ал. 3 ДОПК се разпореди връщане на преписката на длъжностно лице с функциите на орган по приходите от Отдел "Общински приходи - Надежда/Връбница" на Дирекция "Общински приходи" при Столична община. След като се изясни случаят от фактическа страна изцяло, следва да се издаде АУЗД за определяне на задължения за такса за битови отпадъци за периода 1.04.2018 до 31.12.2018 г. съобразно дадените указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящето решение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение