Определение № 2368 от 24.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 267/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД” ЕАД /с предишно наименование „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД, представлявано от адв. Л. Т., срещу решение № 1362 от 07.03.2024г. по в.гр.д. № 9807/2022г. на Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав, с което е потвърдено решение № 20037069 от 19.05.2022г. по гр.д. № 5605/2019г. на СРС, 138 състав. С потвърденото първоинстанционно решение касаторът е осъден да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение – Доверие” АД на основание чл.79, ал.1 вр. чл.82 ЗЗД сумата 22 033,20 лева, представляваща обезщетение за вреди, претърпени от ищеца на 03.12.2017г. и на 12.12.2017г. срещу 13.12.2017г. от неизпълнение на задължението на ответника да доставя ел.енергия със съответното качество за обществена и стопанска дейност по сключен между страните договор за предоставяне на достъп до и пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа с № [ЕГН]/10.05.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.01.2019г. до окончателното плащане, както и разноски в размер на 1991,33 лева.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че в сключения между страните договор изрично е посочено, че процесният обект на ищеца има трета категория на осигуреност на електроснабдяване по смисъла на Наредба № 3 от 09.06.2004г., която е много ниска категория и не е предназначена за използване при производствен процес, търговски обекти, както и болници, тъй като при тази категория присъединеният обект има един източник на захранване с ел.енергия и винаги има риск от прекъсвания. Поддържа, че ищецът не си е осигурил допълнителен източник поради нежелание да инвестира повече средства и с предявения иск се опитва да извлича благоприятни последици от собственото си бездействие. Поради това намира, че ищецът не е положил необходимата грижа на добър търговец и не е направил необходимото за предотвратяване настъпването на вредите. Твърди, че въпреки изложеното е положил усилия да осигури максимално добро електрозахранване, като на практика болницата има категория на осигуреност на ел.захранването първа – на основното захранване, и втора – на резервното, но превключването от едното към другото захранване се осъществява посредством АВР НН /автоматично включване на резервата/, което е монтирано след СТИ и се поддържа от клиента. Поради това сочи, че не е налице неизпълнение на договорно задължение от негова страна, а противният извод на въззивния съд е незаконосъобразен. Сочи, че въззивният съд неправилно е кредитирал като доказателства оспорени от касатора частни документи, както и изготвена само въз основа на тях съдебнотехническа експертиза. Излага съображения, че представените констативни протоколи не съдържат признание от страна на електроразпределителното дружество, че уредите действително са повредени вследствие на посочената причина.

В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като сочи следните правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото:

1. Може ли електроразпределителното дружество едностранно да променя параметрите на съществуващото присъединяване /от трета на по-висока категория на осигуреност на електроснабдяването/, които са част от правоотношението между страните по предоставяне на достъп до електроразпределителната мрежа или като всички клаузи на договори и тази се променя само eх nunc – за в бъдеще и то взаимно съгласие на двете страни?

2. Може ли някой друг освен присъединеното лице да инициира процедура за промяна на категорията на осигуреност, доколкото според Наредба № 6/2014, аналогично и в предходната Наредба № 6/2004 /отм./, към искането следва да се приложат редица документи и данни, с които разполага само присъединеното лице?

3. Може ли да се приеме, че документи, които обективират единствено обстоятелството, че клиентът твърди да са повредени изброените в тях уреди вследствие проблеми с ел. захранването /”По данни на клиента...” започват и трите констативни протокола, съставени от електроразпределителното дружество, с които СГС обосновава решението си/ представляват признание от страна на електроразпределителното дружество, че уредите наистина са повредени вследствие посочената причина?

Ответникът по касация „Многопрофилна болница за активно лечение – Доверие” АД, представляван от адв. В. Т., представя отговор, с който оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационен контрол, тъй като първите два въпроса не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, а третият въпрос е неотносим, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по него. Излага и подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.

Третото лице-помагач на ответника ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” не представя отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд е приел, че съгласно чл.86, ал.1 ЗЕ преносът на електрическа енергия се осъществява от оператора на електропреносната мрежа, като според ал.4 операторът на електропреносната мрежа по всяко време действа така, че да осигури наличността на необходимите му ресурси за изпълнение на дейността по преноса по подходящ и ефективен начин и за развитие и поддръжка на сигурна и икономична преносна мрежа. Посочил е, че според чл.20, т.2 от сключения между страните договор за предоставяне на достъп до и пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа с № [ЕГН]/10.05.2017г. електроразпределителното предприятие се задължава да осигурява на потребителите си ел. енергия в съответствие с изискванията за качество и безопасност, приети от КЕВР и действащото законодателство, а според чл.20, т.4 електроразпределителното предприятие е длъжно да уведомява най - късно 48 часа предварително потребителите за времето и продължителността на прекъсване на ел. захранването или ограниченията в снабдяването с ел. енергия при действия, които подлежат на планиране. Съобразил е, че в раздел VІІ от договора са уговорени хипотези, при които се допуска прекъсване на достъпа до и на преноса през електроразпределителната мрежа, като във всички случаи при временно преустановяване на достъпа в чл.42 и следващите са предвидени хипотезите, при които ответното дружество носи имуществена отговорност за причинени вреди при неправомерно прекъсване преноса на ел. енергия и при нарушаване на непрекъснатостта на захранването, определена от договорената категория осигуреност на електроснабдяването (чл. 42, ал.1, т.3). Посочил е, че съгласно чл.42, ал.2 електроразпределителното предприятие заплаща на ползвателя стойността на нанесените вреди.

Въззивният състав, след като е обсъдил събраните по делото доказателства, е приел за установено обстоятелството, че е имало прекъсвания на електрозахранването на процесните дати с посочената от СТЕ продължителност поради повреди в ел. разпределителната мрежа и действия, свързани с ремонтно експлоатационно обслужване на съоръженията, след възстановяване на което е получен токов удар и повреждане на електроуредите, описани в исковата молба. При съвкупната преценка на писмените и гласни доказателства, вкл. констативните протоколи, съставени от служители на ответното дружество, както и от неоспореното заключение на съдебно-техническата експертиза, въззивният съд е намерил за установено, че описаните в исковата молба уреди на ищеца са повредени в резултат на прекъсвания на електроснабдяването на посочените дати - на 03.12.2017 г. и на 12.12.2017 г. срещу 13.12.2017 г. и пренапрежения при оперативните превключвания, извършвани по електропровода. Приел е за неоснователно възражението на ответника, че изводите на първоинстанционния съд са направени на база доказателства, изготвени само от ищеца, като е изтъкнал, че данните по протоколите на ищеца се потвърждават от констатациите по протоколите, изготвени от служители на ответника при извършени проверки, както и от заключението на СТЕ, приета пред първоинстанционния съд и неоспорена от ответното дружество.

Въззивният съд е намерил за неоснователно и наведеното от ответника възражение, че ищецът не е направил необходимото за предотвратяване на вредите, като не е положил грижата на добър търговец - не е поискал по-висока категория по осигуреност за пренос на ел. енергия до обекта. Посочил е, че не е установена необходимостта от осигуряване на допълнителна или специфична защита от пренапрежения извън тази, която е осигурена, за избягване на вредите. Добавил е, че като разпределително дружество ответникът е следвало да уведоми ищеца за необходимостта да осигури по - висока категория на осигуреност на преноса, но по делото не се твърди, нито се установява ответникът да е изпълнил задълженията си по този въпрос или да е отправял препоръки за повишаване на категорията на осигуреност на електроснабдяването до ищеца. Изтъкнал е, че ЗЕ вменява задължение на оператора на електропреносната мрежа по всяко време да действа така, че да осигури изпълнение на дейността по преноса по подходящ и ефективен начин чрез развитие и поддръжка на сигурна и икономична преносна мрежа (чл. 86, ал. 4 ЗЕ).

Въззивният съд е намерил за доказана и причинно-следствената връзка между претърпените от ищеца вреди и неизпълнението на договорното задължение на ответника да обезпечава непрекъснатостта и качеството на доставяната електроенергия. Относно конкретния размер на претърпените вреди е съобразил неоспореното заключение, прието пред първоинстанционния съд, и е счел за доказано, че имуществените вреди, претърпени от ищеца, са в резултат от неизпълнение на договорни задължения на ответника по преноса на ел. енергия.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Първите два материалноправни въпроса не осъществяват общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са обсъждани от въззивния съд и не са обусловили решаващите му изводи. Въззивният съд не е излагал съображения във връзка с реда за промяна на параметрите на съществуващо присъединяване от по-ниска на по-висока категория на осигуреност и предпоставките за това, а е приел, че не е установена необходимостта от осигуряване на допълнителна или специфична защита от пренапрежения извън тази, която е осигурена, за избягване на вредите, както и че ответникът е следвало да уведоми ищеца за необходимостта да осигури по - висока категория на осигуреност на преноса, като по делото не е установено ответникът да е отправял препоръки за повишаване на категорията на осигуреност на електроснабдяването до ищеца. Поради това искането за допускане на касационен контрол по поставените от касатора материалноправни въпроси е неоснователно.

Третият процесуалноправен въпрос не съответства на мотивите на въззивния съд и поради това също не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Изводът на въззивния съд, че описаните в исковата молба уреди на ищеца са повредени в резултат на прекъсвания на електроснабдяването на посочените дати - на 03.12.2017г. и на 12.12.2017г. срещу 13.12.2017г., и пренапрежения при оперативните превключвания, извършвани по електропровода, е основан не само на приетите в първоинстанционното производство констативни протоколи, във връзка с чиято доказателствена сила е поставен въпросът, а на съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, в това число СТЕ и гласни доказателства. Поради това формулираният процесуалноправен въпрос не може да обоснове допускане на касационен контрол.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 600 лева.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение