Определение № 4321 от 09.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12301/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от "Серес" ЕАД, със седалище гр. Сливен, чрез процесуалния му представител адвокат Р. Маноев, срещу определение № 9746/09.11.2023 г., постановено по адм. дело № 10569/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с коeто е отхвърлено искането за спиране на изпълнението на решение №526/02.08.2023 г. на Министерски съвет на Република България, с което се определя Енергиен обект - нова ядрена централа, на избраната от "АЕЦ Козлодуй -Нови мощности" ЕАД и одобрена от Агенцията за ядрено регулиране площадка, за обект с национално значение и национален обект. Релевирани са твърдения за неправилност на определението, като постановено в противоречие с приложимия материален закон и необоснованост, по които се претендира отмяната му и постановяване на друго определение - за уважаване на искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорения пред първата инстанция акт. по отношение на поземлени имоти с идентификатори 77548.86.11, 77548.86.14, 77548.86.19 и 77548.86.21, находящи се в землището на [населено място], общ. Козлодуй, обл. Враца. и собственост на частния жалбоподател. Ответникът – Министерски съвет на Република България, в писмен отговор на частната жалба, подаден чрез процесуален представител – правен съветник Георгиева /служител с юридическо образование/, изразява становище за неоснователността й. Оправя искане за оставяне в сила на оспореното определение и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, приема частната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: С оспореното определение е отхвърлено искането на „Серес“ ЕАД - гр. Сливен за спиране на предварителното изпълнение на Решение №526/02.08.2023 г. на Министерски съвет на Република България, с което се определя Енергиен обект - нова ядрена централа, на избраната от "АЕЦ Козлодуй -Нови мощности" ЕАД и одобрена от Агенцията за ядрено регулиране площадка, за обект с национално значение и национален обект, в частта му касаеща поземлени имоти с идентификатори 77548.86.11, 77548.86.14, 77548.86.19 и 77548.86.21, находящи се в землището на [населено място], общ. Козлодуй, обл. Враца. За да постанови посочения резултат, административният съд приема, че в случая се касае за общ административен акт и не се установява никоя от законоустановените предпоставки по чл. 166, ал. 2 АПК за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед, тъй като с искането си частният жалбоподател не навежда конкретни твърдения за настъпването за него на значителна или трудно поправима вреда от предварителното изпълнение на акта, като същевременно не сочи и не представя и никакви доказателства в тази насока. Така постановеното определение е неправилно. Оспореното решение на Министерски съвет е издадено на две правни основания, първото от което е параграф 5, т. 62 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията, с което е дадено определение за „обект с национално значение“ – обект определен като такъв със закон или с акт на Министерския съвет, какъвто е случая. Второто основание за издаване е параграф 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, който от своя страна дава определение на понятието „национален обект“. Предвид, че атакувания административен акт е издаден на основание Закона за устройство на територията, а чл. 1, ал. 2 от последния сочи, че с него се уреждат обществените отношения, свързани с устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството в Република България, както и че се определят ограниченията върху собствеността за устройствени цели, следва да се обърне внимание на нормата на чл. 214 ЗУТ, съгласно която индивидуални административни актове по смисъла на този закон са актове за устройство на територията по чл. 1 ЗУТ, отказите за издаване на такива актове и административните актове за отмяна или оставане в сила на актове, издадени по административен ред, с които се създават права или задължения или се засягат права или законни интереси на отделни физически или юридически лица, независимо дали изрично са посочени като адресати; актовете по т. 1, издадени от Дирекцията за национален строителен контрол, от кметовете на райони и кметства, от главните архитекти и други овластени длъжностни лица в областните, общинските и районните администрации; актовете за спиране, за забрана на ползването и за премахване на незаконни строежи. Нормата на параграф 5, т. 62 от ДР на ЗУТ по своята правна същност не е материалноправна и не съдържа предпоставки за признаване на обособена територия за обект с национално значение. В този смисъл посочената разпоредба не съставлява правно основание за издаване на акт със съдържание и последици като оспорения. При определяне характера на акта и вида на процесното производство следва да се има предвид решение № 9/ 05.12.2019г. по к.д. № 8/2019 г. на Конституционен съд, в което този съд е имал възможността да отбележи например: „дали даден обект е такъв с национално значение е предмет не на съдебно производство по чл. 39б, ал. 1 от ЗДС за допускане на предварително изпълнение, а на съдебно производство по оспорване на подробния устройствен план, предвиждащ изграждането му или на производство по оспорване на решението на МС, с което обектът е обявен за такъв с национално значение“. Следва да бъде посочено също, че прегледът на съдебната практика на ВАС сочи на разглеждане на подобен вид актове на МС по реда на чл. 145 и сл. от АПК./ виж решение № 8822/28.06.2010 г. постановено по адм. дело № 5503/2010 г. на ВАС; решение № 394/11.01.2011г. постановено по адм. дело №12072/2010 г. на ВАС/. Съгласно посочено по-горе от съществено значение се явява изричната преценка на съда относно характера на акта. Същата неминуемо ще се отрази на допустимостта на искането за спиране на изпълнението на оспорения акт. В случая, съдът не е изследвал и не е изложил мотиви по отношение на характера акта, нито е съобразил практиката на ВАС по подобни казуси, вместо това, изключително лаконично е посочил, че същия представлява общ административен акт, като е изброил характеристиките на същия съгласно чл. 65 АПК. Предвид посоченото, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което производството по делото следва да бъде върнато на друг състав от същия съд за произнасяне по допустимостта и основателността на искането за спиране на изпълнението на решение №526/02.08.2023 г. на Министерски съвет на Република България, с което се определя Енергиен обект - нова ядрена централа, на избраната от "АЕЦ Козлодуй -Нови мощности" ЕАД и одобрена от Агенцията за ядрено регулиране площадка, за обект с национално значение и национален обект при съобразяване с мотивите в настоящия акт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,