Определение № 1211 от 19.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 681/2010 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на С. градски съд от 04.01.2010 г. по гр.д. № 3312/2009, с което е отменено решението на С. районен съд от 06.11.2008 г. по гр.д. № 10987/2007, като е уважен предявеният иск по чл. 227, ал. 1 б. “в” ЗЗД. Недоволна от решението е касаторката Ю. К. Т., представлявана от адв. Д. от САК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за правното значение: на липсата на разходи за жилище при определяне на нуждата от издръжка, на притежаваните идеални части от земеделски земи и предоставянето на издръжка от трети лица при определянето на възможността дарителят да си осигурява сам издръжката, както и на безвъзмездното отчуждаване на тези земи, също и за правното значение на материалните възможности на надарения да предоставя исканата издръжка, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответницата по жалбата З. М. М., представляван от адв. С. от САК я оспорва, като счита, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, тъй като не е представена нито задължителна, нито друга противоречива съдебна практика. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че след изпращането на нотариална покана от 02.05.2007 г. истцата е изпаднала в трайна нужда от издръжка, тъй като е инвалид в напреднала възраст, нуждае се от лекарства за 100-150 лева месечно, а единственият й доход е от пенсия в размер на 278,69 лева. Ответницата не е изплащала претендираните 100 лева месечно, като възможността й да отдели такава сума е без правно значение. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите въпроси обуславят решението по делото и се разрешават противоречиво от съдилищата, както се установява от представените решения на Върховния касационен съд. За допустимостта на въззивното решение правно значение има процесуалноправният въпрос за изменението на основанието на предявения иск, когато претендираното право се основава на новонастъпили обстоятелства. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение