Определение № 476 от 12.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 417/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частната жалба на Н. А. Т., чрез пълномощника й адвокат Р. Р., против разпореждане № 117 от 6.07.2009 год. на П. на Второ гражданско отделение на ВКС, с което е върната частната й жалба срещу определение № 395 от 6.10.2008 год. по гр. д. № 2213/2008 год. на ВКС, ІІ г. о. Жалбоподателката поддържа становище за неправилност на разпореждането, в което е прието, че определенията по чл. 288 ГПК не попадат в хипотезата на чл. 274 ГПК. Поддържа и довод, че жалбата е върната от същия съдебен състав, който е постановил обжалвания съдебен акт, което е недопустимо. С оглед липсата на данни кога жалбоподателката е получила съобщението за разпореждането от 6.07.2009 год., то следва да се приеме, че настоящата жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С определението от 6.10.2008 год. по гр. д. № 2213/2008 год. ВКС се е произнесъл по допускане на касационното обжалване на въззивното решение, по жалбата на Н. Т., в производството по чл. 288 ГПК. Действително, в съдебния състав е участвувал и П. на Второ г. о. - съдия Пл. С., който е постановил обжалваното в настоящето производство разпореждане. Това обстоятелство обаче не обосновава извод за порочност на акта, тъй като с него не е решен въпрос по съществото на жалбата, а същата е върната, тъй като обжалваното с нея определение по чл. 288 ГПК не подлежи на обжалване с частна жалба. Т. е. налице е едно разпоредително действие на П. на Второ гражданско отделение по движението на жалбата, без същата да е разгледана по същество. А направеният в разпореждането извод за необжалваемост на определението по чл. 288 ГПК се споделя и от настоящия съдебен състав, поради което и обжалваното с настоящата жалба разпореждане следва да се остави в сила. В процесуалния закон липсва разпоредба относно обжалваемостта на определенията по чл. 288 ГПК, поради което и с оглед характера на тези съдебни актове за селектиране на подлежащите на касационно разглеждане дела съобразно изрично посочени критерии, и то от касационната инстанция, то правилно в разпореждането е прието, че същите не попадат в категорията определения, посочени в чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Поради това и оплакванията на жалбоподателката са неоснователни, водим от което настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.