Определение № 13155 от 04.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11195/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на "Професионален домоуправител Русе" ЕООД, подадена чрез процесуален представител, против Определение № 2761/27.09.2024г., постановено по адм. дело № 696/2024г. на Административен съд – Русе, с което е оставена без разглеждане жалбата на касационния жалбоподател против решение № 202/18.08.2024г., на Директора на ТД на НАП Варна, с което е потвърден отказ за замяна на наложени обезпечителни мерки изх. № С240018-011-0000016/06.08.2024г., издаден от публичен изпълнител пи ТД на НАП Варна и е прекратено производството по делото, на основание чл. 151, ал. 2 от ДОПК. Частния жалбоподателят счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Навеждат се доводи за нередовно връчване на акта на съда за оставяне на жалбата без движение. Моли съда за отмяна на оспореното определение. Ответникът по частната жалба в срока по чл. 232 от АПК не изразява становище по нея. Върховният административен съд, осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, който прегражда по-нататъшното развитие на делото и в срока по чл. 230 АПК поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: За да остави без разглеждане жалбата и да прекрати съдебното производство, първоинстанционният съд е приел, че тя е процесуално недопустима, като нередовна, предвид неотстраняване на констатираната с нарочно определение от 11.09.2024г. нередовност по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 4 от ДОПК в дадения на страната законоустановен за това 7-дневен срок. По тези съображения е преценил жалбата като процесуално недопустима в хипотезата на чл. 151, ал. 2 от ДОПК. Определението е правилно. От данните по делото се установява, че с Определение № 2604/11.09.2024г., на АС – Русе, съдията-докладчик е оставил без движение подадената от „Професионален домоуправител Русе“ ЕООД жалба, като го е задължил да представи доказателства за внесена д.т. по сметка на АС – Русе и да формира петитум, относим към подадената жалба. Първоинстанционният съд е определил законоустановеният за това 7-дневен срок и изрично е указал на страната правните последици от неизпълнението на съдебния акт. За така вменените задължения оспорващият е уведомен на дата 13.09.2024г., на посочения от него адрес, като съобщението е получено от негов служител. Определеният седмодневен срок е изтекъл на 20.09.2024г., като не са налице данни за изпълнение на указанията на съда касаещи редовността на жалбата, като е последвало и оспореното определение на съда. Съгласно чл. 151, ал. 2 от ДОПК "ако не са изпълнени изискванията по чл. 149, ал. 1 и 2, съдът уведомява жалбоподателя за отстраняване на нередовностите в 7-дневен срок от получаване на съобщението. Когато недостатъците по жалбата не са отстранени в срок, производството се прекратява." Безспорно се установява, че дружеството-жалбоподател не е представило доказателства за внесена д.т. по сметка на съда, нито е формулирало искане към съда с оглед наведените в жалбата до него факти и обстоятелства, което законово е подтикнало първоинстанционния съд да остави жалбата без движение и да уведоми страната да отстрани нередовностите по нея. Дадения 7-мо дневен срок, уреден в чл. 151, ал. 2 от ДОПК е преклузивен т.е. неизпълнението на съдебните указания в този срок водят до недопустимост на подадената жалба. Неоснователен е извода, че е налице нередовно връчване на съобщението за нередовност на подадената жалба. Установено е, че съобщението е връчено в офиса на дружеството, на посочения от него адрес, на лице което е счетоводител. Съгласно чл. 50, ал. 3 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК връчването на юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, което е съгласен да ги приеме. При удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя. В изпълнение на цитираната норма връчителят на съобщението за съдебното определение е посочил имената и длъжността на лицето, открито в офиса на дружеството. Същото се е съгласило да го приеме, с оглед на което правилно първоинстанционният съд е приел, че съобщението е надлежно връчено на дружеството на 13.09.2024г. С това надлежно връчване е започнал да тече и преклузивния 7-мо дневен срок по чл. 151, ал. 3 от ДОПК, който е изтекъл на 20.09.2024г. – присъствен ден. В неговите рамки нито дължимата държавна такса е внесена, нито жалбоподателят е формулирал правилен петитум, с оглед на което и на основание чл. 151, ал. 2 ДОПК законосъобразно първостепенният съд е прекратил производството по делото. Достигайки до този извод, решаващият състав е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 вр. с чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение