Решение № 1798 от 24.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10840/2021 г.

Решение № 1798 от 24.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10840/2021 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Ана" ЕООД със седалище в гр. Гоце Делчев. Жалбата е срещу решение № 1227 от 05.07.2021 г., постановено от Административен съд Благоевград по адм. д. № 28/2021 г. С него е отхвърлена жалбата на касатора "Ана" ЕООД срещу заповед №РД-07-558/17.12.2020 год., издадена от директора на Териториално поделение (ТП) на "Държавно горско стопанство Гоце Делчев" /"ДГС Гоце Делчев"/. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради наличието на всички касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК- противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване на жалбата срещу заповед №РД-07-558/17.12.2020 год. на директора на ТП на "ДГС Гоце Делчев". Ответникът по касационната жалба директорът на Териториално поделение на "Държавно горско стопанство Гоце Делчев", чрез пълномощници, с отговор на касационната жалба, в съдебно заседание и с представени в него писмени бележки, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Моли същата да бъде оставена без уважение и да бъде оставено в сила обжалваното решение. Ответникът "Варко груп" ЕООД – гр. Гоце Делчев, чрез пълномощника си адв. Кардашева, с отговор на касационната жалба, в съдебно заседание и с представени в него писмени бележки, счита касационната жалба за неоснователна. Моли същата да бъде отхвърлена и да бъде оставено в сила обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна на решението. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Благоевград е било образувано по жалба на "Ана" ЕООД срещу заповед №РД-07-558/17.12.2020 год. на директора на ТП на "ДГС Гоце Делчев". Същата е издадена на основание посочени разпоредби от Закона за горите (ЗГ) и Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост и за ползване на дървесина и недървесни горски продукти (Наредбата). С нея /със заповедта/ "Варко груп" ЕООД е класиран на първо място и е определен за купувач на проведения на 14.12.2020 г. търг с тайно наддаване за продажба на стояща дървесина на корен за местни търговци за обект № 2108, включващ отдели: 169с, 176щ, 176а1, находящи се на територията на ТП на "ДГС Гоце Делчев". А касаторът "Ана" ЕООД с утвърдения от директора на ТП на "ДГС Гоце Делчев" протокол на комисията по провеждане на търга от 14.12.2020 г., е отстранен от участие. С обжалваното решение № 1227 от 05.07.2021 г. по адм. д. № 28/2021 г. Административен съд Благоевград е отхвърлил жалбата. За да стигне до правен извод за законосъобразност на оспорвания административен акт, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на разпоредбите на материалния закон и на предвидената в Наредбата процедура. Така постановеното решение е правилно и не страда от наведените с касационната жалба пороци. Основното оплакване, наведено и поддържано от касационния жалбоподател, е относно неправилната преценка на административния съд, че както заповедта за откриване на процедурата за провеждане на търг с тайно наддаване за продажба на стояща дървесина на корен за местни търговци за обект № 2108 (заповед №РД-07-494/24.11.2020 г.), така и заповедта за обявяване на класирането на участниците и за определяне на купувач (оспорената заповед №РД-07-558/17.12.2020 г.), са издадени от компетентни административни органи. Доводите в тази насока за некомпетентност на издателите на тези заповеди, са неоснователни по следните съображения: Съобразно предвиденото в чл. 112 от ЗГ ползването на дървесина от горските територии - държавна или общинска собственост, се осъществява чрез продажба на стояща дървесина на корен или чрез добив и продажба на добита дървесина. Според чл. 95, ал. 1 от ЗГ условията и редът за възлагане на дейностите в горските територии - държавна или общинска собственост, се определя в Наредбата. Редът и условията за продажба на стояща дървесина на корен като един от начините за ползване на дървесина, са уредени в чл. 49 - 65 от Наредбата. Продажбата - съгласно чл. 49, ал. 1 от Наредбата, може да се осъществи с провеждането на търг с явно наддаване; търг с тайно наддаване; електронен търг с наддаване; електронен таен търг с еднократно ценово предложение; конкурс; електронен конкурс за продажба или по ценоразпис. Съобразно чл. 49, ал. 2 от Наредбата начинът на продажба по ал. 1 се определя от лицата по чл. 2, т. 1-4. Чл. 2, т. 2 от Наредбата предвижда, че директорите на териториалните поделения на държавните предприятия са възложители за горските територии - държавна собственост, когато са оправомощени от директора на държавното предприятие. С представената по делото заповед №РД-07-911/06.11.2020 г. директорът на Югозападно държавно предприятие (ЮЗДП), е оправомощил директорите на държавните горски стопанства да организират и провеждат процедури за продажба на дървесина по реда и на чл. 49, ал. 1, т. 1-6 /в случая т. 2 и чл. 38 от Наредбата - в съответствие с утвърден график за обектите от утвърдения годишен план за 2021 г. (т. І. 1 от заповедта). Ето защо изводите на административния съд за компетентност на органа – директора на ТП "ДГС-Гоце Делчев", да организира и проведе процедура по продажба на стояща дървесина на корен чрез търг с тайно наддаване, са правилни и съответни на приложените по делото доказателства. В представената заповед на директора на ЮЗДП тази процедура е изрично посочена, а чл. 49, ал. 2 от Наредбата овластява директора на ДГС да определи начина за продажба. Избраният в конкретната хипотеза начин - провеждане на търг с тайно наддаване, е един от начините за продажба, посочен в чл. 49, ал. 1, т. 2 от Наредбата и е посочен в заповедта за оправомощаване. Не може да бъде споделена тезата на касационния жалбоподател, че както заповедта за откриване на процедурата, така и заповедта за определяне на купувач, са нищожни, тъй като са подписани от заместник-директор на ДГС, който не е имал това правомощие, защото органът, на когото са делегирани правомощия, не може да ги предоставя другиму. Процесните две заповеди са подписани от заместник-директор на ДГС не при условията на делегиране на правомощия, а при условията на заместване. Съобразно мотивите на тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по ТД № 4/2002 г., заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. В този смисъл няма пречка заместващия да упражнява и правомощията, които са били делегирани на замествания от друг административен орган. От представения по делото болничен лист се установява, че за периода 21. 11. -04.12.2020 г. директорът на ДГС е бил в отпуск при временна неработоспособност и със заповед №РД-07-944/23.11.2020 г., издадена от директора на ЮЗДП, на заместник-директора на ДГС А. Д. е възложено да изпълнява правомощията му, включително и тези за обявяване и провеждане на процедури по Наредбата. Заповедта за провеждане на търг с тайно наддаване е издадена на 24.11.2020 г. - в периода на отсъствие на директора на ДГС, от заместник-директора, който е определен да го замества с нарочна заповед, която е цитирана и в заповедта за откриване на процедурата. На 17.12.2020 г., когато е издадена обжалваната заповед за обявяване на купувач, директорът на ДГС е бил в законоустановен отпуск, разрешен му със заповед №РД-09-217/14.12.2020 г. А със заповед №РД-07-540/11.12.2020 г. заместник-директорът Д. Д. е бил определен да изпълнява правомощията му, включително и делегираните му от директора на ЮЗДП правомощия със заповед №РД-07-911/06.11.2020 г., включващи правомощия да извършва посочените по-горе дейности по Наредбата. Заповедта, с която се обявява класирането и спечелилия купувач, е издадена от директора на ТП на "ДГС Гоце Делчев" и е подписана по заместване именно от определения заместник-директор съобразно цитираната заповед №РД-07-540/11.12.2020 г. При тези факти административният съд е достигнал до правилни изводи, че и двете заповеди са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им. Изводите на първоинстанционния съд, че при провеждане на търга не е нарушен чл. 38 от Наредбата, също се обосновават напълно от доказателствата по делото. От представените справки от официалната интернет страница на ТП "ДГС Гоце Делчев", както и от представената в касационното производство служебна бележка от ЮЗДП относно датата на публикуване на обявление изх. №ЦУ-00-852/10.11.2020 г., се установява, че е спазено изискването на чл. 38, ал. 8 от Наредбата и информация за обема на дървесината, която ще се предлага по реда на ал. 1, е обявена на интернет страницата на ДГС-Гоце Делчев в установения срок - до 15 ноември на годината, предхождаща годината, в която ще се осъществява ползването на дървесината. На същата дата е публикуван и годишния план за ползване на дървесина на ДГС-Гоце Делчев за 2021 г. Затова в хода на административното производство няма извършено нарушение на административнопроизводствени правила. Но дори срокът по чл. 38, ал. 8 от Наредбата да не беше спазен, при положение че това не се е отразило на подадената от касатора оферта, респ. не се е отразило на правилността на заповедта за класиране, токова нарушение на административнопроизводствени правила не би било съществено по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Затова правилен е изводът на първоинстанционния съд за липса в хода на административното производство на извършено съществено нарушение на административнопроизводствени правила. Правилни са изводите на първоинстанционния съд във връзка с материалната законосъобразност на издадената заповед за обявяване на купувач, поради което касационната инстанция препраща към тях на основание чл. 221 от АПК. Доказателствата по делото установяват по категоричен начин, че класираният на първо място участник - "Варко груп" ЕООД отговаря на поставените от възложителя изисквания съобразно чл. 115 от ЗГ и чл. 38, ал. 2, т. 2 от Наредбата. Към офертата на "Варко груп" ЕООД са представени документи, които удостоверяват съответствието на участника с поставените от възложителя условия, описани в т. 7 от заповед №РД-07-494/24.11.2020 г. и наличието им е констатирано от тръжната комисия в протокол за проверка на наличните в плика с офертата документи от 14.12.2020 г. Представените документи - удостоверение изх. №РДГ02-7585/27.11.2020 г. на РДГ–Благоевград, че дружеството разполага със регистрирана производствена марка за дървопреработвателен цех в [населено място] – обект по чл. 206 от ЗГ, инвентарна книга, фактури за закупуване на машини и съоръжения, справка от НАП за регистрираните трудови договори към 01.12.2020 г., сертификат за дърводобив и дървопреработване №ISO: /19353 от 19.08.2019 г. (с валидност до 18.08.2021 г.) и обобщена справка с вх. №РДГ02-481/20.01.2020 г. (заверена от РДГ – Благоевград) за преработена дървесина в обекта в [населено място] през 2019 г., опровергават по категоричен начин твърденията на касатора, че "Варко груп" ЕООД не разполага с мощности за преработка на дървесина, разположени в регистриран обект по чл. 206 от ЗГ. По отношение на отказа на съда да открие производство по чл. 193 от ГПК по оспорване на истинността на обобщената справка за постъпилата, преработената и експедирана дървесина за 2019 година от "Варко груп" ЕООД и инвентарна книга на "Варко груп" ЕООД, касационната инстанция намира следното: От наведените от касатора "Ана" ЕООД доводи се установява, че се оспорва не автентичността на издадените обобщената справка и инвентарна книга, а нейната вярност. И двата документа съставляват частни документи, чиято доказателствена сила по аргумент от чл. 180 на ГПК не обвързва съда да приеме съдържанието им за вярно. То следва да се цени с оглед останалите относими доказателства. Ето защо в този случай при правилно приложение на съдопроизводствените правила в съдебното заседание на 20.04.2021 г. е оставено без уважение искането на жалбоподателя за откриване на производство по чл. 193 от ГПК. А с оглед на заверката от РДГ-Благоевград за приемане на обобщената справка, както и представените инвентарни книги на "Варко груп" ЕООД за 2017 – 2019 г., както и предвид липсата на доказателства за обратното, административният съд обосновано е приел, че заинтересованата страна "Варко груп" ЕООД е отговаряла на поставеното от възложителя условие през предходната година да е преработила определено количество дървесина в обекта си по чл. 206 от ЗГ в [населено място]. Неоснователни са оплакванията на касатора "Ана" ЕООД че класираният на първо място участник "Варко груп" ЕООД не е местен търговец по смисъла на чл. 115 от ЗГ. Така е, защото в хода на проведената тръжна процедура "Варко груп" ЕООД е представил удостоверение от Търговския регистър с вписани седалище и адрес на управление, които са в гр. Гоце Делчев. Това е територията на община Гоце Делчев, в която попадат териториите на "Държавно горско стопанство Гоце Делчев". С това е изпълнено изискването по чл. 115, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗГ - "Варко груп" ЕООД е удостоверил качеството си на местен търговец. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. На основание чл. 143, ал. 4 АПК исканията на ответниците за присъждане на разноски следва да бъдат уважени. На директора на ТП на "ДГС Гоце Делчев" разноските са в размер на 4476 лв. за адвокатско възнаграждение. А тези на "Варко груп" ЕООД - в размер на 3530 лв. също за адвокатско възнаграждение. Същевременно е направено и възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК на заплатените възнаграждения за адвокат. Минималният размер, посочен в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 500 лв. При съобразяване на фактическата и правна сложност на спора и обема на осъщественото процесуално представителство, настоящият съдебен състав счита, че размерът на заплатените възнаграждения за адвокат от директора на ТП на "ДГС Гоце Делчев" и от "Варко груп" ЕООД следва да бъдат намалени на по 1500 лв.