Определение № 3251 от 17.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2241/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. В. И., чрез процесуалния представител адвокат Е. М., срещу определение № 897 от 25.02.2026 г. по ч. гр. дело № 460/2026 г. на Върховния касационен съд, І г.о., с което е оставена без разглеждане като недопустима частната жалба на жалбоподателя срещу определение№ 4846 от 27.10.2025г. по гр. д. № 3362/2024 г. на Върховния касационен съд, II г. о. Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното определение и иска същото да бъде отменено и да бъде осъществен инстанционен контрол за законосъобразност на определение № 4846 от 27.10.2025г. по гр. д. № 3362/2024 г. на Върховния касационен съд, II г. о., по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Ответникът по частната жалба – А. С. С., чрез процесуалния представител адвокат В. А., е подал писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който изразява становище за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: С определение № 4846 от 27.10.2025 г. по гр. д. № 3362/2024 г. на Върховния касационен съд, II г. о. е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател по чл. 248 ГПК за изменение на определение № 3243/23.06.2025 г. по гр. д. № 3362/2024 г. на ВКС, II г.о., в частта за разноските. С определение № 3243/23.06.2025 г. от гр. д. № 3362/2024 г. на ВКС, II г.о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 181/09.05.2024 г. по в. гр. д. № 290/2024 г. на Окръжен съд - Русе, като А. В. И. е осъдена да заплати на ответника по касация А. С. С. 1500 лева – разноски, направени за адвокатско възнаграждение в производството пред касационната инстанция. С обжалваното в настоящото производство определение № 897 от 25.02.2026 г. по ч. гр. дело № 460/2026 г. на Върховния касационен съд, І г.о. е приел, че съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, както и тези, чието обжалване е изрично предвидено в закона. Посочено е, че определението, постановено в производство по чл. 248 ГПК, не е преграждащо по смисъла на закона, а относно обжалваемостта му е налице изрична правна уредба, като според чл. 248, ал.3, изр. второ ГПК, то може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Прието е, че в случая съдът е бил сезиран с искане за изменение в частта му за разноските на определение, постановено в производство по чл. 288 ГПК, което е окончателно, поради което и определението, постановено по искането по чл. 248 ГПК, също е окончателно и не подлежи на обжалване, предвид на което и подадената против него частна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Обжалваното определение е правилно. Съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК определението, постановено по искане за допълване или изменение на съдебен акт в частта за разноските, може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване самият акт, чието допълване или изменение е поискано. Определението по чл. 248 ГПК няма самостоятелен характер, тъй като, макар и постановено като отделен акт става част от акта, чието допълване или изменение е поискано. В хипотеза, при която основният съдебен акт не подлежи на обжалване, на обжалване не подлежи и актът, с който в полза на някоя от спорещите страни са присъдени разноски. Разпоредбата на чл.274, ал.2 ГПК, на която се позовава жалбоподателката урежда институционално реда за обжалване на определение. Тази разпоредба намира приложение когато постановеният съдебен акт подлежи на обжалване, а в случая е налице изрична правна норма, която поставя обжалването на определение по чл.248 от ГПК в зависимост от обжалваемостта на основния акт по делото, било то решение или определение. В този смисъл е установеното тълкуване на разпоредбите на чл. 248 и чл. 274, ал.2 ГПК в практиката на ВКС- определение 60302/18.08.2021 г. по ч.гр.д. № 2673/2021 г. на ІІІ г.о. на ВКС, определение №68/12.02.2019 г. по ч.гр.д. № 374/2019 г. на ІV г.о. на ВКС. По изложените съображения обжалваното определение на предходния състав на ВКС следва да бъде потвърдено. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,