Определение № 9967 от 25.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9041/2023 г.

Производството е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Постъпила е молба от А. С. К., подадена чрез адв. К. Данева, с искане за допълване на решение №7380/13.06.2024 г. по адм. дело №9041/2023 г. по описа на ВАС, пето отделение, в частта за разноските. Молителят твърди, че са представени доказателства за направени разноски относно адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, като претенцията за заплащането им е направено своевременно в съдебно заседание. Насрещната страна Държавен фонд „Земеделие“, надлежно уведомена, не изразява становища по направеното искане. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, приема за установено следното: С решение № 7380/13.06.2024 г., постановено по настоящото дело, ВАС, Пето отделение, е оставено в сила решение № 4442/ 5.07.2023 г. по адм. д.№ 1241/ 2023 г. по описа на Административен съд София- град. С решението съдът не се е произнесъл по искането за разноски. Молбата за допълване на решението в частта за разноските е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: В съдебно заседание процесуалният представител на ответникът по касационната жалба - адвокат К. Данева е претендирала присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1200 лв. Представен е списък по чл. 80 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК и договор за правна защита и съдействие от 10.08.2023 г., в който е посочен уговорен размер от 1200 лева за адвокатското възнаграждение за касационната инстанция, платен в брой. Съгласно чл.8, ал.1 във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство по дела с материален интерес от 1000 до 10 000 лв. адвокатското възнаграждение е 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, като чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата посочва, че този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Предвид чл. 78, ал. 5 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая предвид материалния интерес от 8890 лв по делото и фактическата и правна сложност на делото адвокатското възнаграждение не е прекомерно, като съдът взе предвид и решение на СЕС по дело С- 438/2022 г. Съгласно т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, разноски се присъждат когато са направени. По делото е представен договор за правна защита и съдействие за касационната инстанция и в него е отразено плащане в брой. По изложените съображения и с оглед изхода на спора, съдът намира, че са налице основанията за присъждане на разноски в полза на молителя, като бъде осъден Държавен фонд „Земеделие“ да заплати 1200 (хиляда и двеста) лева, направени от ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК вр. с чл.144 от АПК, Върховният административен съд,