Определение № 92 от 26.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 563/2017 г.

Производството по т.д.№ 563/17г. по описа на ВКС, І т.о. е образувано по касационна жалба на Адвокатско дружество „А. и п.”, [населено място] срещу решение № 8129/09.11.16г., постановено по в.гр.д.№ 2072/16г. от Софийския градски съд, с което е отменено решение № ІІ-79-196/14.07.15г. по гр.д.№ 1333/13г. на Софийския районен съд и е отхвърлен предявеният от касатора против Я. М. С., [населено място] иск с правна квалификация чл.79, ал.1 вр. чл.266, ал.1 ЗЗД за осъждане на Я. М. С. да заплати на Адвокатско дружество „А. и п.” сумата от 9100 евро на основание чл.2, ал.2, т.4 от предварителен договор за продажба на недвижими имоти от 19.12.2006г. поради погасяване на вземането вследствие извършено съдебно прихващане с насрещно вземане на ответника Я. М. С. в размер на 9100 евро – неустойка за забава, дължима на основание чл.11 от предварителен договор от 19.12.2006г. Настоящият състав на ВКС намира, че подадената касационна жалба е недопустима. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2, т.1, пр.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 20000 лв. Преценката дали едно дело е гражданско или търговско се извършва в зависимост от предмета на разрешения с въззивното решение правен спор и от качеството на страните по спора. Търговски са не само делата, по които като страни участват търговци, но и делата между търговец и нетърговец, които имат за предмет спор за право, произтичащо от или отнасящо се до търговска сделка, сключена от търговеца при упражняване на неговото занятие чл.286 ТЗ. В случая ищецът по иска, настоящ касатор се легитимира като кредитор по договор за цесия, сключен с [фирма], по силата на който търговското дружество му е прехвърлило вземането си срещу Я. М. С. в размер на 9100 евро, произтичащо от чл.2, ал.4 на предварителен договор за продажба. В договора за цесия е допусната техническа грешка в изписването на текста на договора, която е отстранена с анекс от 01.03.13г., а неточното посочване на датата на сключване на предварителния договор 2008г., вместо 2006г., е коментирано във въззивното решение. В исковата молба изрично е посочено, че на 16.05.2007г. е сключен окончателен договор, с който [фирма] е продало на Я. М. С. и А. Н. С. апартамент и гараж за сумата от 110000 евро, а всички други суми, дължими по предварителния договор са за довършване на имотите във вида, предвиден в приложение №1 към предварителния договор. Искът е разгледан на основание чл.266, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата, определена в предварителния договор (чл.2, ал.2, т.4) като част от цената, която е дължима след „подписване на получаване на разрешение за ползване” и включваща извършване на СМР по приложение № 1, т.е. груби строителни и довършителни работи по общите части, по обектите, електрическа и В и К инсталации и други. Въззивният съд е разгледал предявената претенция като такава по договор за изработка, инкорпорирана в обявения за окончателен предварителен договор за продажба. При тези данни настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение е постановено по търговско дело, по което вземането произтича от търговска сделка – договор за изработка, сключена от търговец и свързана с упражняваното от него занятие съгласно чл.286, ал.1 ТЗ. (в този смисъл е определение № 664/24.09.14г. по ч.т.д.№ 2259/14г. на ВКС, І т.о.) Цената на иска е в размер на 17798,05 лв., поради което е под установения в нормата на чл.280, ал.2, т.1 ГПК минимум за допустимост на касационното обжалване. По тези съображения касационната жалба следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд