Определение № 10035 от 26.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8853/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Р. В. Ж. срещу определение № 5069/17.05.2024 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 597/2024 г., с което е оставена без разглеждане жалбата му против обективиран в писмо изх. № МД-Т23011221ВН/21.12.2023 г. отказ на директора на Дирекция „Местни данъци“ на община Варна и е прекратено производството по делото. Според жалбоподателя неправилно е отречено правото му на съдебно производство, тъй като жалбата му срещу отказа за извършване на административна услуга е подадена своевременно и без преди това да е формиран мълчалив отказ по искането му, който да е влязъл в сила. Иска отмяна на определението и връщане на делото на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Насрещната страна по частната жалба директора на Дирекция „Местни данъци“ на община Варна не изразява становище. В обхвата на проверката по чл. 218 във вр. с чл. 236 АПК касационният съдебен състав прие следното: С оспореното определение е отречено правото на достъп до съд на Ж. по жалбата му срещу имплицитно съдържащ се в писмо изх. № МД-Т23011221ВН/21.12.2023 г. отказ на директора на Дирекция „Местни данъци“ на община Варна за издаване на поискано с негово заявление от 07.09.2023 г. до кмета на община Варна удостоверение за декларирани данни, което е необходимо във връзка с извършване на обстоятелствена проверка за ПИ № 10135.2517.4016 с площ от 461 кв.м. Съдът е приел, че срокът за извършване на поисканата със заявлението от 07.09.2023 г. услуга е изтекъл 14.09.2023 г., който е присъствен ден, а срокът за оспорване на мълчаливия отказ за извършване на административната услуга е изтекъл на 28.09.2023 г. На правото да се оспори отказа не се отразявал фактът на допълнително събиране на доказателства от администрацията извън срока за завършване на производството. По решаващите изводи на съда правото на съдебно оспорване на Ж. е изключено от наличието на влязъл в сила мълчалив отказ на компетентния орган по искането му за извършване на административна услуга, а изричният отказ е постановен от некомпетентен орган. Определението е неправилно. При действието на диспозитивното начало в процеса съдебното производство започва по искане на страната, докато защитата се търси и в пределите на сезирането /вж. чл. 126 АПК/. Изборът на частния жалбоподател е да потърси защита срещу обективирания в писмото на ръководителя на звеното за местни приходи отказ за извършване на поисканата административна услуга – волеизявление за издаване на документ от значение за признаване на претендирано от него субективно частно право /вж. чл. 21, ал. 3 АПК и § 1, т. 2, б. „а“ от Закона за администрацията/. С арг. от чл. 58, ал. 3 АПК оспорването на мълчаливия отказ не е абсолютна положителна процесуална предпоставка за обжалването на последвал изричен отказ, а влизането в сила на мълчалив отказ не изключва правото на съдебно производство по жалбата срещу последвалия изричен, щом заявеният предмет на делото съществува /вж. чл. 159, т. 1 АПК/. Наличието на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни като оспорения, както и компетентността на издателя му, са в обхвата на проверката по чл. 168 във вр. с чл. 146, т.т. 1 и 3 АПК, която се осъществява със съдебния акт по съществото на спора. Правото на съдебно производство на Ж. по жалбата му срещу отказа за извършване на административна услуга, обективиран в писмото на директора на звеното за местни приходи на община Варна съществува и е надлежно упражнено. Отричането му с определението на първостепенния съд е неправилно. Дължима е отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,