Определение № 708 от 24.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 686/2011 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 предл.2 ГПК. Постъпила е частна жалба от А. А. Д. срещу Определение № 465 от 10.06.2011 год. по ч.т.д.№ 368/2011 год. на ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ т.о. с което е оставена без разглеждане частната му касационната жалба срещу Определение № 44 от 21.01.2011 год. по ч.гр.д.№ 21/2011 год. на Добричкия окръжен съд. За да приеме, че частната касационна жалба е недопустима, съставът на ІІ т.о. се е позовал на разпоредбата на чл.274 ал.4 ГПК, препращаща към ограничението по чл.280 ал.2 ГПК. Частната жалба е бланкетна. Депозирана е в срока по чл.275 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Преценката на състава на ІІ т.о. е правилна. Предявеният по реда на чл.422 ГПК от И. К. К. срещу А. А. Д. иск е с цена 5200 лв. за установяване съществуването на парично вземане за което по реда на чл.417 т.9 ГПК е била издадена заповед за изпълнение. Вземането е формирано от издаден от Д. запис на заповед в полза на К.. Сделката от която произтича вземането е търговска по смисъла на чл.286 ал.1 ал.2 вр.чл.1 ал.1 т.8 ТЗ. От това следва изводът, че ВКС е бил сезиран с частна касационна жалба срещу въззивно определение по търговско дело, чието решение не би подлежало на касационен контрол. Съставът на ІІ т.о. на ВКС-Търговска колегия правилно е приложил процесуалния закон, поради което настоящият съдебен състав