Определение № 10943 от 05.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10926/2025 г.

Производството е по чл. 229 - чл. 236 във вр. с чл. 166 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Производството е образувано по частна жалба на М. А. Й. от гр. Тервел, [улица], обл. Добрич, подадена чрез адв. Ю. Отузбирова от Адвокатска колегия – Добрич срещу определение № 1923 от 20.09.2025 год. постановено по адм. д. №584/2025 год. на Административен съд – Добрич, в частта с което е оставено без уважение искането на настоящия частен жалбоподател за спиране на предварителното изпълнение на заповед № 530/28.08.2025 год. на кмета на община Тервел. В частната жалба се поддържа неправилност на определението поради нарушение на материалния закон. Излагат се подробни доводи за неправилност като се възразява както срещу липсата на указания към административния орган, който е следвало да докаже дали е жалбоподателя е предприел действия по завземане на част от имота. Моли съда да постанови определение с което да се отмени определението предмет на настоящото дело и постанови друго с което да се уважи искането за допуснатото предварително изпълнение. Ответник – кмета на община Тервел, редовно уведомен. В срока по чл. 232 от АПК не е постъпил отговор на частната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид доводите в частната жалба, мотивите на обжалваното решение и данните по делото, преценява следното: Частната жалба е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред административни съд е била № 530/28.08.2025 год. на кмета на община Тервел за преместване на оградата на ПИ 72271.501.1528, съгласно регулационните граници на имота и поставените трайни геодезически знаци и да освободи частта от незаконно завзетия общински терен ПИ 72271.501.1373. Като в т. 2 е било предвидено, в случай на неизпълнение в тридневен срок от получаване на заповедта, да се започне процедурата по принудителното изземване на имота съгласно разпоредбата на чл. 65 от Закона за общинската собственост. В жалбата до административния съд е било направено искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение – чл. 166, ал. 4 от АПК вр. с чл. 65, ал. 4 от Закона за общинската собственост. Съдът е разгледал искането и с процесното определение от 29.09.2025 г. е приел, че в искането не са изложени достатъчно конкретни основания за причиняване на значителни вреди или друг вид загуби, както и трудно поправими вреди за които не е и ангажирал доказателства. Отбелязано е и, че със заповедта не се засяга правото на собственост на жалбоподателя и да го ползва по предназначение. Определението е правилно. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила, за които се твърди в частната жалба поради недаване на указания от страна на съда по направеното искане. Искането за налагане на мярката – спиране на предварителното изпълнение по смисъла на закона се прави от засегнатата страна и изисква надлежно и подробно обосноваване за евентуално настъпващи или бъдещи вреди, както и тяхната трудно поправимост. Законът изисква изначално излагане на мотиви, тъй като искането е извън общите правила на административния процес и е изцяло преценка на оспорващия съответния административен акт. То се разглежда и обсъжда от съда, така, както е направено към момента на постъпването му и на оспорващия е задължението да го направи така, че същото да бъде разгледано и евентуално допуснато. В случая от страна на жалбоподателя не са изложени достатъчно доводи за необходимост за налагане мярка – спиране на предварителното изпълнение. Правилно е преценено, че обществения интерес налага незабавното проектиране и изграждане на паркинг. По тези съображения и след като не е установена опасност оспорващата страна да претърпи значителна или трудно поправима вреда от изземване на процесния имот, то не са налице материалноправните предпоставки на чл. 166, ал. 4 от АПК за спиране на предварителното изпълнение. Поради това определението на административния съд следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение