Определение № 3772 от 09.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3515/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК и е образувано по частна жалба на генералния директор на Държавно предприятие "Национална компания железопътна инфраструктура" гр.София против определение № 276 от 13.03.2025г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-173/24.02.2025г., в частта по т.4, с която на ДП НКЖИ е възложено да заплати на "Ринекс-М" ЕООД направените в хода на производството разноски в общ размер на 6300лв без ДДС, съответно 6600лв с включен ДДС. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необосновано, като се иска отмяната му изцяло, евентуално в частта за присъденото адвокатско възнаграждение. Ответното "РИНЕКС-М" ЕООД гр. София писмено оспорва жалбата и иска оставяне в сила на определението, както и присъждане на адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира частната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване по смисъла на чл. 217, ал.4 ЗОП определение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 216а, ал.1 ЗОП. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, КЗК приема, че след влизане в сила на решението на възложителя за прекратяване на основание чл. 110, ал.1, т.5 ЗОП на процедурата, отпада правния интерес по жалбата на "Ринекс-М" ЕООД срещу Разяснение във връзка със същата процедура. По правната си същност, характер и последици се приравнява на оттегляне на оспорения административен акт и затова разноските следва да се възложат в полза на жалбоподателя, но намалени по възражението за прекомерност до размер на 1800лв без ДДС. Определението е валидно, допустимо и правилно. Решението за прекратяване на процедурата за възлагане на обществената поръчка, издадено на основание чл. 110, ал.1, т.5 ЗОП поради установени нарушения при откриването и провеждането й, които не могат да бъдат отстранени без това да промени условията, при които е обявена процедурата, по правна същност и последици се приравнява на отмяна или оттегляне на административния акт по откриване на процедурата и с него се постига ефекта на подадената жалба срещу акт от същата процедура. Затова отговорността за разноските в производството следва да се възложи на страната, която с издаването на незаконосъобразния акт за откриване на процедурата е станала причина за оспорването и за реализиране на разноски от страна на жалбоподателя. Като е приела, че се дължат разноски от възложителя на оспорващото дружество и ги е възложила в намален размер съобразно действителната фактическа и правна сложност на преписката и извършените процесуални действия от оспорващия, КЗК е постановила правилно определение. Последното не страда от релевираните в частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. В съдебното производство относно спора за разноски не се дължат такива, поради което искането на ответното дружество за присъждането им не е основателно и не следва да бъде уважено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,