Определение № 9267 от 04.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8683/2023 г.

Производство по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 200, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. Неделчев, срещу определение № 5819 от 07.07.2023 г., постановено по адм. дело № 5159/2023 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против решение № ППН-01-604/2021 от 13.03.2023 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД, Комисията) С частната жалба се релевират доводи за незаконосъобразност на оспореното определение и се претендира неговата отмяна. Ответникът – Комисия за защита на личните данни (КЗЛД), чрез пълномощника си юрисконсулт М. Райчева, представя писмен отговор по частната жалба, в който изразява подробни съображения за неговата неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество същата е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Н. Неделчев срещу решение № ППН-01-604/2021 от 13.03.2023 г. на КЗЛД, с което на основание чл. 56, ал. 2, вр. с чл. 30, ал. 2, вр. чл. 29, ал.2 АПК, е обявена за нередовна подадената от него жалба вх. № ППН-01-604/09.08.2021 г. срещу Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА“ГИТ“) и е прекратено образуваното по нея административно производство. От данните по делото е видно, че КЗЛД е била сезирана с описаната жалба от Неделчев с твърдение, че на 09.08.2021г. по неуточнено гражданско дело е установил, че Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) - Варна в периода 01.10.2020г. - 25.02.2021г. е отправяла искания до Държавна психиатрична болница (ДПБ) - Карвуна за него, поради което поискал от Комисията да наложи глоба на ДИТ-Варна, респективно ИА“ГИТ“. КЗЛД установила, че подадената жалба съдържа недостатъци, поради което изискала от Неделчев да посочи какви негови лични данни са събрани от ДИТ-Варна и по коя от подадените от него жалби до дирекцията, съответно по кое производство. Изискано е да се предостави информация за датата на узнаване на нарушението или информация за гражданското дело и документът, който е представен по делото, след запознаване с който твърди, че е установил нарушението. Уведомен е бил, че при неизпълнение на дадените указания в определения срок, производството по жалбата ще бъде прекратено. Уведомлението е съобщено на Неделчев на 17.09.2021 г. В опит да изпълни указанията той е заявил, че е узнал за нарушението по гр.д. №1731/2021г. на Окръжен съд Варна. Представил е писмо от директора на ДПБ-Карвуна с твърдения, че на втора страница е написано ДИТ-Варна. Като дата на узнаване е посочил 09.08.2021 г. Като изискани документи съдържащи данни за него Неделчев е посочил „две съдебни решения, експертиза, епикриза и т.н.“. Като приела, че констатираните недостатъци не са отстранени, КЗЛД издала решение № ППН-01-604/2021 от 13.03.2023 г. В него е изложила, че жалбата не отговаря на изискванията на чл. 28, ал. 1, т. 2 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация (ПДКЗЛДНА), вр. чл.29, ал.2 от АПК, поради което се явява нередовна и не може да има за правна последица редовно сезиране на КЗЛД. При тези безспорно установени между страните факти, първоинстанционният съд в производство по реда на чл. 197 АПК е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила, в предвидената форма и при правилно приложение на материалния закон и спазване на административно-производствените правила. Посочил е, че надзорният орган е бил сезиран с искане с неизяснен предмет, при което е поставен в невъзможност да извърши по-нататъшни действия, съобразно правомощията му. Неуточняването на жалбата в пълен обем не е позволило на Ковисията да извърши преценка относно допустимостта на жалбата, за конституиране на страните, съответно за разглеждане и решаване на спора. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2 АПК, ако подаденото до административния орган искане не удовлетворява изискванията на закона, заявителят се уведомява да отстрани недостатъците в тридневен срок. В случая безспорно е налице неизпълнение на указания, дадени по реда на чл. 30, ал. 2 АПК от КЗЛД, с писмо изх. № ППН-01-604(2021)#2/15.09.2021 г. Указанията са свързани с удовлетворяване на императивните предписания относно задължителното съдържание на искането за сезиране на КЗЛД, залегнали в чл. 28, ал. 1от ПДКЗЛДНА. В писмото на заявителя е указана последицата от неизпълнение на същите. Бездействието му да изпълни в пълен обем дадените указания в определения срок съставлява абсолютно основание за прекратяване на преписката, т. к. разглеждането на направеното искане зависи от наличието на посочените факти и обстоятелства и органът не би могъл да се произнесе по същество. Противно на доводите в частната жалба, в решението ясно са посочени кои са били неотстранените недостатъци, а АССГ е отговорил на въпросите поставени в жалбата до него. Нужна информация не може да бъде изискана служебно преди да бъде изяснена коя е тя и каква е волята на искателя, а това без отстраняване на недостатъците не може да бъде сторено. Несъстоятелни са твърденията на липсата на компетентност на КЗЛД заради изтичането на мандати, с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Закона за защита на личните данни, според който председателят и членовете на комисията изпълняват функциите си и след изтичането на мандата им до избора на новите председател и членове. Отчитайки правилно обстоятелствата по спора административният орган, в съответствие с изискванията на чл. 56, ал. 2 АПК, законосъобразно е постановил оспореният пред АССГ изричен отказ за разглеждане по същество на отправеното до него искане за издаване на индивидуален административен акт. По изложените съображения оспореното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което частният жалбоподател следва да се осъди да заплати на КЗЛД сумата 100 лева. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение