Определение № 632 от 10.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3535/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба, обективирана в частна жалба вх.№18681/31.10.2024г., от „Кооперация Обединени агенции за недвижими имоти и туризъм“, представлявана от председателя Ц. З., за изменение на определение №4607/15.10.2024г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските. Молителят твърди, че не са налице основания за присъждане на адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС в полза на насрещната страна. Твърди, че разпоредбата на чл.78, ал.10 от ГПК противоречи на принципа за равенство на страните в гражданския процес (чл.9 от ГПК), като е неправилно третото лице-помагач в производството да има единствено задължения за заплащане на сторените от останалите участници в производството разноски, но не и право на възмездяване на собствените си такива. Същата поставя страната в значително неблагоприятно положение, тъй като следва да заплати както разходите за своето процесуално представителство, така и за разноските на насрещната страна, особено когато спорът не е разгледан. В условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на договореното и заплатено възнаграждение с твърдения, че делото не се характеризира с фактическа и правна сложност. По същество претендира за отмяна на определението за осъждането му да заплати разноските на насрещната страна, евентуално за намаляването им и определяне на подходящо, и адекватно възнаграждение за конкретния казус. Ответникът В. С. Казачка с писмен отговор, чрез адвокат С. Ц., оспорва искането като неоснователно. Излага, че молителят с процесуалното си поведение, независимо от качеството си на трето лице-помагач, е станал причина за образуване на частното касационно производство и за направените разноски за процесуално представителство. Навежда довод, че за отговорността за разноски и присъждането им е без значение какви са били указанията на въззивната инстанция за обжалваемостта на постановеното от нея определение. Разноските са направени от страната във връзка с подадената частна касационна жалба, поради което подлежат на възстановяване. Твърди, че същите са в минимален размер; съобразени са с фактическата и правна сложност на делото; времето необходимо за запознаване с частната касационна жалба и изложението към нея, както и за изготвянето и подаването на отговора. Излага, че не са налице основания за освобождаване на молителя от заплащането им, нито за намаляването им. По същество моли искането да бъде оставено без уважение. Молбата е подадена от процесуално легитимирано лице и в едноседмичния срок за обжалване на определението, по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Направеното възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК е допустимо. Производството по делото е приключило с постановеното определение в закрито заседание, поради което възражение за прекомерност на заплатения от насрещната страна адвокатски хонорар, страната може да направи след получаване на препис от съдебния акт, в срока по чл.248, ал.1 от ГПК. Производството по делото е приключило с влязло в сила определение №4607/15.10.2024г., с което частната касационна жалба на „Кооперация ОАНИТ“ е оставена без разглеждане и производството е прекратено. Със същото съдът е присъдил в полза на В. С. Казачка сумата от 600лв. – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред касационната инстанция. Разгледано по същество искането е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.71, ал.1 от ГПК „съдебни разноски“ са направените от страните разходи по водене на делото, като държавни такси, разходи за събиране на доказателства и за осъществено процесуално представителство. Според правилото на чл.81 от ГПК съдът е длъжен да се произнесе по отговорността за разноски във всеки акт, с който приключва разглеждането на делото пред съответната инстанция, когато е бил своевременно сезиран с искане за присъждането им и са представени доказателства за извършването им (така и разясненията дадени в ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС). Отговорността за разноски е обективна, обвързана от изхода на съдебния спор и основана на въведения в чл.3 от ГПК принцип за добросъвестност при упражняване на процесуалните правила, като тежестта на същите се понася от изгубилата страна, независимо от начина по който е водила процеса и от размера на собствените си разходи. Задължение за носене тежестта за разноските в производството имат както страните, така и третото лице – помагач. Доколкото последното участва в чужд процес, на същото е предоставена възможността да прецени до каква степен да упражни предоставените му процесуални права. В негова тежест са възложени единствено разноските на насрещната страна, които тя е направила вследствие на собственото му процесуално поведение (чл.78, ал.10 от ГПК). Тази правна уредба не противоречи на принципа на равенство на страните в производството и обективния принцип за възстановяване на разноските от страната, станала причина за водене на делото и извършването им. Същата е в съответствие и с процесуалното качество на третото лице – помагач, задължено да възстанови само разходите на насрещната страна, резултат от процесуалното му поведение, но не и на всички направени от нея разноски за водене на делото, както и тези на страната подпомагана от него. С оглед на изложеното, и доколкото настоящото производство е било образувано по подадена от молителя „Кооперация ОАНИТ“ частна касационна жалба, която е била оставена без разглеждане и производството прекратено, е налице основание за ангажиране отговорността на жалбоподателя за разноските на насрещната страна по водене на делото. Налице са и останалите, посочени по-горе предпоставки за присъждането им: направено искане с отговора на частната касационна жалба и представени доказателства за извършването им (договор за правна защита и съдействие, в който е уговорен размера на адвокатското възнаграждение от 600лв. и платежно нареждане за заплащането му). Преценката за прекомерността на заплатения от страната адвокатски хонорар за касационната инстанция следва да бъде направена при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, и действително извършената работа (т.3 от ТР № 6/2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). Следва да бъде отчетена и спецификата на касационното обжалване, което предполага висока правна квалификация на адвокатите, представляващи страните по делото, вкл. изискването за минимален стаж. Съгласно даденото разрешение по преюдициалното запитване в решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22, при извършване на тази преценка, съдът не е обвързан от минимално определените размери на адвокатските хонорари в Наредба №1/20024г., изготвена от съсловна организация на адвокатите, което трябва да се счита за ограничаване на конкуренцията с оглед на целта по см. на чл. 101, § 1 ДФЕС във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС. В конкретния случай: производството е приключило в закрито съдебно заседание, което в производството пред касационната инстанция е с най-голяма тежест, доколкото в хода на същото съдът се произнася по въведените от касатора и предвидените в чл.280, ал.2 от ГПК основания за допускане на касационното обжалване. Делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, предвид неговия предмет (обжалвано е определение на въззивния съд, с което е потвърдено разпореждане на първостепенния съд за връщане на въззивна жалба) и въведените възражения. Процесуалният представител на ответника е депозирал мотивиран и обоснован писмен отговор, в който е изразил становище, както по допустимостта на касационното производство и наведените основания за допускане на обжалването (изложил е становище по всеки от поставените въпроси и твърдението за очевидна неправилност на въззивното определение), така и по основателността на частната касационна жалба (съдържащ анализ на извършените процесуални действия от първостепенния съд). Предвид изложеното и с оглед конкретните обстоятелства, съдът намира, че присъдените с определение № 4607/15.10.2024 г. в полза на ответника В. Казачка разноски за адвокатско възнаграждение за частното касационно производство в размер 600 лв., не се явяват прекомерни. Още повече, че сам молителят е заплатил адвокатско възнаграждение за процесуалното му представителство по настоящото дело в размер на 1200лв. С оглед на изложеното съдът намира, че не са налице сочените от молителя основания за изменение на определението в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК, поради което искането следва да бъде отхвърлено. Мотивиран от горното, съдебният състав