Определение № 397 от 07.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 812/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 81956 от 01.08.2012 г. на В. И. А. и Е. Ц. А., чрез адвокат П. Т. срещу въззивно решение от 19.07.2012 г. на Софийски градски съд, постановено по гр. д. № 12568/2010 г. С посоченото решение е отменено решение от 15.07.2010 г. на Софийски районен съд, 33 с-в, постановено по гр. д. № 487/2008 г. и е уважен предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. Размерът на цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а когато такава не е представена по делото – от пазарната им цена. В конкретния случай искът е предявен при действието на ГПК /отм./ и съобразно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./, размерът на цената на иска е ¼ от данъчната оценка. Съгласно приложеното удостоверение /л. 90 от първоинстанционното дело/, данъчната оценка на процесния имот е 17176, 40 лева, следователно цената на иска е 4294, 10 лева. Предвид изложеното, цената на иска е под законоустановения минимум, определен в чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, жалбоподателят следва да заплати на ответника по касационната жалба разносни в размер на 1000 /хиляда/ лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.