Определение № 5317 от 18.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4065/2023 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на Дирекция „Национален парк Централен Балкан“, [ЕИК], седалище и адрес гр. Габрово, ул. "Бодра смяна" №3 срещу Определение №284 от 16.03.2023 г. на Административен съд - Габрово, по административно дело №37/2023 г. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата на дирекцията срещу решение от 07.02.2023 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“ (ОПОС), с което й е определена финансова корекция в размер на 25% от допустимите разходи по Договор №97МВ7 от 13.10.2022 г. с „Интегра–А“ ЕООД за нередност за нарушение на чл. 107, т. 2, б. „а“ във връзка с чл. 101, т. 6, чл. 2, ал.1, т. 1 и 2 и чл. 195 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), квалифицирано по т. 14 от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата). Частният жалбоподател – Дирекция „Национален парк Централен Балкан“, счита обжалваното определение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Съдът неправилно е приел за приложима разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.). Не е отчел, че съгласно Устройствения правилник на Министерство на околната среда и водите, националните паркове не са част нито от общата, нито от специализираната администрация на министерството. Дирекцията е самостоятелна административна структура, ръководи се от директор, който е орган на изпълнителната власт по силата на закон. Счита за неправилни изводите на съда, че щом Дирекция „Национална служба за защита на природата“ – част от специализираната администрация на МОСВ контролира Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ (ДНПЦБ), то и последната е част от тази структура. Специализираната администрация е строго определена в други, конкретни дирекции, които пряко подпомагат за дейността на министерството, съгласно Закона за администрацията (ЗА), а всички басейнови дирекции, национални паркове и регионални инспекции по околната среда и водите са самостоятелни структури, към самото министерство със специфични функции, без да са част от неговата обща и специализирана администрация. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на същия съд за продължаване на съдебното производство. Претендира разноски за платена държавна такса. Частният жалбоподател се представлява от адвокат Г. Георгиев – Адвокатска колегия – Габрово. Ответникът по частната жалба – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“, не взема становище. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е основателна. За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че: На 07.02.2023 г., с решение на ръководителя на Управляващия орган на ОПОС, на Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ е определена финансова корекция в размер на 25% от допустимите разходи по Договор №97МВ7 от 13.10.2022 г. с „Интегра–А“ ЕООД за нередност за нарушение на чл. 107, т. 2, б. „а“ във връзка с чл. 101, т. 6, чл. 2, ал.1, т. 1 и 2 и чл. 195 ЗОП, квалифицирано по т. 14 от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. На 20.02.2023 г. Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ подава жалба срещу решение от 07.02.2023 г. на ръководителя на Управляващия орган на ОПОС. Въз основа на така установените по делото факти, релевантни за допустимостта на жалбата, първоинстанционният съд приема същата за недопустима на основание чл. 27, ал. 3 ЗУСЕФСУ с оглед на факта, че дирекцията, като регионален орган на МОСВ, в съответствие с чл. 48 от Закона за защитените територии (ЗЗТ), е част от административната структура на министерството, подчинена на Дирекция „Национална служба за защита на природата“, а не самостоятелна структура. С оглед на това приема, че органът, издал оспорения акт, и бенефициерът са в една административна структура, поради което жалбата е недопустима и прекратява съдебното производство. Правно основание по смисъла на чл. 159 АПК не сочи. Изводът на съда е неправилен. Както сочи и частният жалбоподател, законът, който регламентира структурата на администрацията и видовете органи на изпълнителната власт в държавата е Законът за администрацията (ЗА). Член 19 ЗА регламентира видовете органи на изпълнителната власт, като в алинея 2, т. 4 са посочени ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт. Съгласно чл. 34 ЗА при осъществяване на своите правомощия органите на изпълнителната власт се подпомагат от администрация, а чл. 36 ЗА дефинира съдържанието на общото понятие администрация на изпълнителната власт. В него влизат, inter alia, и администрациите на други административни структури, създадени с нормативен акт, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт. Съгласно чл. 48 ЗЗТ регионални органи на МОСВ за защитените територии са дирекциите на националните паркове и регионалните инспекции по околната среда и водите, а в чл. 49 от с.з. е предвидено, че дирекциите на националните паркове са самостоятелни юридически лица на бюджетна издръжка и на пряко подчинение на МОСВ. Функциите, задачите и структурата на дирекциите на националните паркове се уреждат в правилник за устройството и дейността им, утвърден от министъра на околната среда и водите – чл. 51 ЗЗТ. В съответствие с чл. 2, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на дирекциите на националните паркове (Правилника), те са административни структури към министъра на околната среда и водите, осигуряващи провеждането на държавната политика за управление и опазване на поверените им защитени територии. При отчитане на тези основни за структурата на администрацията в държавата разпоредби е видно, че МОСВ и дирекциите на националните паркове са самостоятелни юридически лица и отделни администрации. Това е видно и от разпоредбата на чл. 36 ЗА, която дефинира като самостоятелни субекти администрациите на министерствата и на администрациите на други административни структури, създадени с нормативен акт, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт. От факта, че Дирекция „Национална служба за защита на природата“ към МОСВ осъществява общо и методическо ръководство, координация и контрол върху дейността на дирекциите на националните паркове, не следва изводът, направен от първоинстанционния съд, че тези дирекции са част от административната структура на министерството. Чрез посочената дирекция от специализираната администрация на министерството, министърът ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика в областта на управление и опазване на защитените територии. Това значи, че министърът е отговорен за политиката на държавата, а дирекцията на националния парк за определената й дейност, чрез която тази политика ще се осъществява. Но от този факт не следва извод, че дирекциите на националните паркове са част от администрацията на МОСВ. Самият Устройствен правилник на МОСВ, в чл. 48 и чл. 49 прави разлика между специализираната администрация на МОСВ и администрациите на регионалните инспекции, националните паркове, басейновите дирекции и изпълнителната агенция по околна среда. Изразът използван в чл. 2, ал. 3 от Правилника "към министъра на околната среда и водите" е поради факта, че министърът е органът, който с оглед на чл. 25, ал. 2 ЗА ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политикана в областта на защитените територии, а дирекцията, с оглед на чл. 2, ал. 3 от Правилника, е администрация, която изпълнява дейности, свързани с дейността на органите на държавна власт и на администрацията. Това значи, че министърът е отговорен за политиката на държавата, а дирекцията за определената й дейност, чрез която тази политика ще се осъществява. Но от този факт не следва извод, че дирекциите на националните паркове са част от администрацията на МОСВ. Следва да се посочи, че подобна е уредбата и по отношение на администрациите на регионалните инспекции по околната среда и водите, изпълнителната агенция по околна среда и др. административни структури към МОСВ. Изложеното прави неправилен извода на първоинстанционния съд за приложимост в случая на хипотезата на чл. 27, ал. 3 ЗУСЕФСУ. Това прави неправилно обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон. Съдът следва да го отмени и да върне делото на същия съд за продължаване на съдебното производство при наличие на останалите предпоставки за неговата допустимост. По искането за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд в съответствие с чл. 236 във връзка с чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 235 АПК Върховният административен съд