Решение № 3523 от 4.4.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма (ОП) Развитие на човешките ресурси (РЧР) 2014 - 2020 г. срещу решение 5119 от 28 юли 2022 г. на Административен съд - София-град, постановено по административно дело 3336/2021 г. С обжалваното решение съдът е прогласил нищожността на негово Решение BG05M9OP001-1.021-0353/20 от 04.03.2021 година, с което е прекратен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) по Оперативна програма Развитие на човешките ресурси с BG05M9OP001-1.021-0353-С02 от 06 март 2018 година, сключен с Мавел Прим ЕООД. Релевира касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Счита за неправилен изводът на административния съд за нищожност на административния акт, като издаден в нарушение на чл.177, ал.2 АПК, тъй като влязлото в сила съдебно решение 15496 от 14 декември 2020 година на Върховния административен съд (ВАС), постановено по адм. дело 8863/2020 година не било по съществото на спора, а отменяло предходния акт на ръководителя на УО на процесуално основание. Според касатора в процесния административен акт, органът бил изпълнил всяка една от констатациите от решението на ВАС. В решението за прекратяване на административния договор била посочена нарушената разпоредба от договора, а именно чл.3.56.1, б.а във връзка, с която бил нарушен чл.3.18, т.3 АДБФП, с който се вменявало задължение за спазване на Ръководството за бенефициенти по конкретната процедура и чл.3.2 АДБФП, съгласно който разходите по договора се извършват в съответствие с предвиденото в секция Бюджет от формуляра за кандидатстване и за дейностите описани в него. Като допълнителен аргумент за издаването на акта в съответствие с влязлото в сила решение на ВАС сочи, че мотивите на върховните съдии били обсъдени и направените констатации били съобразени с техните указания. Оспорва заключението на първоинстанционния съд, че в административния акт са направени идентични изводи и твърди, че в процесното решение за прекратяване на административния договор бил мотивиран извод за пълно неизпълнение на дейност 1, съответно за неизпълнение на АДБФП, като подобен извод не бил наличен в предходното решение за прекратяване на АДБФП, отменено със съдебното решение на ВАС, постановено по адм. дело 8863/2020 година. По изложените съображения твърди липса на идентичност между двете решения за прекратяване на административния договор. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отхвърли жалбата на Мавел Прим ЕООД. Претендира присъждане на направените разноски по делото, представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът, Мавел Прим ЕООД, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При служебна проверка за допустимост на касационната жалба, касационният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес. Предмет на оспорване пред административния съд е Решение BG05M9OP001-1.021-0353/20 от 04.03.2021 година на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси 2014 - 2020 г., с което без предизвестие се прекратява административен договор за предоставяне на БФП по ОП РЧР BG05M9OP001-1.021-0353-С02 от 06.03.2018 година с наименование Повишаване квалификацията и конкурентоспособността на работещите в Мавел Прим ЕООД съгласно чл.3.56.1, б.а от договора във вр. с чл.39, ал.5 ЗУСЕСИФ . За да прогласи нищожността на обжалвания административен акт, първоинстанционният съд е приел, че: С предходен административен акт, а именно Решение BG05M9OP001-1.021-0353/2 от 30.04.2019 година на ръководителя на УО на ОП РЧР, въз основа на констатациите, съдържащи се в протоколи от проведените проверки на дати 27.02.2019 година и 16.04.2019 година е констатирано същото нарушение на чл.3.40 от АДБФП и неизпълнение на задължението на бенефициера да уведоми по надлежния ред ръководителя на УО за възникнало отклонение от графика, като на същото основание съгласно чл.3.56.1, б.а от договора и във вр. с чл.39, ал.5 ЗУСЕСИФ процесният договор е бил веднъж прекратен. С решение 15496 от 14.12.2020 година на ВАС, постановено по адм. дело 8863/2020 година е отменено решение 131 от 07.07.2020 година на Административен съд гр. Велико Търново по адм. дело 165/2020 година и е отменено решението на ръководителя на УО от 30.04.2019 година. АССГ приема, че настоящото обжалвано решение като административен акт е издадено въз основа на същите фактически констатации, изложени в предходното отменено Решение BG05M9OP001-1.021-0353/2 от 30.04.2019 година на РУО на ОП РЧР, като изводите на органа от фактическа и правна страна по двата акта са идентични. По изложените съображения, на основание чл.177, ал.2 от АПК съдът е приел, че Решение BG05M9OP001-1.021-0353/2 от 04.03.2021 година на ръководителя на УО на ОП РЧР е нищожно. При служебна проверка на основанията по чл.218, ал.2 АПК съдът приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Досежно правилното приложение на материалния закон: По делото не е спорно, че с Решение BG05M9ОP001-1.021-0353/2 от 30.04.2019 година на ръководителя на УО на РЧР на основание чл.3.56.1, б. а от договора във вр. с чл. 39, ал. 5 ЗУСЕФСУ без предизвестие е прекратен административен договор BG05М9ОР001-1.021-0353-С02 от 06.03.2018 година, сключен с Мавел Прим ЕООД. На база извършени проверки на място на 27.02.2019 година и 16.04.2019 година ръководителят на УО е приел, че не придобива увереност, че бенефициерът изпълнява стриктно задълженията си по договора за предоставяне на БФП, тъй като по време на проверките на място не са се провеждали обучения, според графика на обученията, като бенефициерът не е уведомил органа за възникналото отклонение/изменение на графика. Предмет на съдебен контрол по адм. дело 8863/2020 година на ВАС е решение 131 от 07.07.2020 година на Административен съд гр. Велико Търново по адм. дело 165/2020 година, с което административният съд е отхвърлил жалбата на Мавел Прим ЕООД против решението на ръководителя на УО на ОП РЧР от 30.04.2019 година. За да отмени съдебния акт и съответно да отмени решението за прекратяване на административния договор касационната инстанция е приела, че констатираните от органа за неизпълнени задължения по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, не са правно квалифицирани в акта. Според ВАС, правното основание, на което е издадено оспорваното решение е чл. 39, ал. 5 от ЗУСЕСИФ, във вр. с чл. 3.56.1, т. "а" от административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП "РЧР" 2014 - 2020 от 06.03.2018 г. Съгласно чл. 39, ал. 5 ЗУСЕСИФ, ръководителят на управляващия орган може едностранно да прекрати административния договор и за да предотврати или отстрани тежки последици за обществения интерес.