Определение № 1047 от 22.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 680/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частната жалба на [фирма], [населено място] против протоколно определение на Варненския окръжен съд от 27. 06.2012 год., по възз.т.д.№ 1017/2012 год., с което, на осн. чл.229, ал.1, т.4 ГПК е спряно производството по същото до приключване с влязло в сила решение на възз. т.д.№ 1000/2012 год. на Варненския окръжен съд. С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за отсъствие на преюдициалност на спора предмет на обуславящото т.д. № 1000/2012 год. на В. и този, предмет на разглежданото от същия съд обусловено т.д.№ 1017/2012 год., които макар и основани на чл. 79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.32 и сл.ТЗ, касаят различни периоди на действие на сключения между страните договор за търговско представителство от 13.08.2007 год.. Ответната по частната жалба страна [фирма], със седалище [населено място] в в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК е възразила по основателността на подадената частна жалба.. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира следното: Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу въззивен съдебен акт, имащ макар и временно преграждащ развитието на делото ефект, поради което подлежи на инстанционен контрол по реда на чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 ГПК, като постановен за първи път от въззивния съд. Разгледана по същество частната жалба е основателна. За да спре въззивното производство по т.д.№ 1017/2012 год., образувано пред Варненския апелативен съд по въззивната жалба на [фирма], [населено място] срещу първоинстанционното решение на Варненския районен съд по гр.д.№ 3339/ 2011 год., с което е уважен предявения от настоящия частен жалбоподател, като ищец, [фирма], [населено място] срещу въззивника иск по чл. 79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.32 и сл. ТЗ за сумата 18 000 лв., отразена във фактура № 65/ 22.12.2010 год. и представляваща дължимо възнаграждение по договор за търговско представителство от 13.08.2007 год., за периода м.януари – месец юни 2010 год. въззивният съд е счел, че изходът на спора, предмет на т.д.№ 1000/2012 год. на В., между същите страни е от значение за правилното решаване на спряното дело. Определението е неправилно. Въведените с чл.229, ал.1, т.4 ГПК предпоставки за спиране на производство по настоящето дело в случая отсъстват, тъй като липсват доказателства за изискуемата се от закона връзка на преюдициалност между двете дела, доколкото спорните правоотношения, по единствено твърдение на страните и отсъствие на каквито и да било други данни по делото, макар и да произтичат от един и същи договор за търговско представителство, касаят различни периоди на действието му, в които липсват доказателства да е налице идентичност в неизпълнението на конкретните поети задължения от съконтрахентите. Затова, като не е съобразил гореизложеното Варненският окръжен съд е постановил обжалваното определение при наличие на сочения порок -допуснато нарушение на същественото процесуално правило на чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Обжалваното въззивно определение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него, на осн. чл.278, ал.1 и сл. ГПК, следва да бъде постановено друго, с което да се откаже исканото спиране, а делото – да се върне на Варненския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на възз.т.д.№ 1017/ 2012 год.. Водим от изложените съображения настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 и сл. ГПК