Решение № 5042 от 27.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7986/2015 г.

Решение № 5042 от 27.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7986/2015 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Център за градска мобилност" ЕАД, гр. С., чрез изпълнителния директор С. А., срещу решение № 3671/26.05.2015 г. на Административен съд С. град по адм. д. № 10298/2014 г. Претендира недопустимост, евентуално неправилност на обжалваното решение. Сочи, че обжалваното електронно писмо няма белезите на индивидуален административен акт, а има характер на съобщение с уведомителен характер. Ответникът, С. Р. М., взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, съставът на Върховен административен съд приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е правилно като краен резултат. Касационната инстанция споделя изводите на АССГ относно характера на акта: С. Р. М. обжалва отказ за издаване на винетен стикер за локално платено паркиране по заявление от 12.09.2014 г. до "Център за градска мобилност" ЕАД. Процедурата по издаване на този стикер е регламентирана в раздел 2.3. на Наредбата на Столичен общински съвет за организиране на движението на територията на Столична община /Наредбата/. Съгласно този раздел на Наредбата, кметът на Столична община има компетентност да издаде заповед, с която да определи зони с режим на локално платено паркиране на пътните превозни средства /ППС/. Чл. 72 от Наредбата съдържа критериите, на които трябва да отговарят физическите лица с право да ползват посоченото облекчение. Последните следва да заявят и докажат правото си да се ползват от режима на локално паркиране на ППС, което право се установява /удостоверява/ с издаден валиден винетен стикер по реда и при условията в посочения по-горе раздел /чл. 77 от Наредбата/. След като правото на локално платено паркиране се установява с винетен стикер /чл. 74 от Наредбата/, последният има характер на удостоверителен знак. Издаването на такъв винетен стикер е от значение за претендиращия правото, тъй като без този стикер, физическото лице не може да упражни правото си на локално паркиране в определена зона във връзка с негови жилищни нужди при заложени нормативно предпоставки. Безспорно, по силата на чл. 21, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ волеизявлението за издаване на документ, от значение за признаване, упражняване или погасяване на права и задължения, както и отказът да се издаде такъв документ, има характер на индивидуален административен акт. В случая Миков обжалва отказ за издаване на винетен стикер, с който се установява негово право на локално платено паркиране. В тази насока, не може да се приеме извода на касатора, че липсва административен акт, предмет на контрол за законосъобразност. Неправилно касаторът приема, че се обжалва съобщението до Миков по и-мейл. Последното е електронно съобщение, като то пренася през електронна среда писмен текст, с който адресатът се уведомява за решението по подаденото заявление от 12.09.2014 г. до "Център за градска мобилност" ЕАД. С решението си съдът е прогласил нищожността на отказ за издаване на винетен стикер за локално паркиране, обективиран в имейла. Съдът не приема, че това съобщение има характер на електронен документ по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис, поради което и направеното в тази насока възражение от касатора е неоснователно. Касационната инстанция споделя извода на АССГ за нищожност на обжалвания отказ. Съгласно чл. 75 от Наредбата посочена по-горе, винетният стикер се издава за определен срок след установяване на правото на лицето и заплащане на определена такса. Редът и условията за издаването му са разписани в чл. 77 от Наредбата, като изрично в чл. 78 от същата е посочено, че винетните стикери по чл. 74 се издават, анулират и контролират от общинското дружество "Център за градска мобилност" ЕАД по ред и при условия, определени със заповед на кмета на Столична община. Като доказателство по делото е представена Заповед № РД-09-05-534/1.10.2012 г. на кмета на Столична община, с която се определят зони за паркиране, като съгласно Приложение № 1 към заповедта се определят реда и условията за активиране, анулиране и контролиране на винетните стикери за локално платено паркиране. Правилни са изводите на съда, че обжалваният отказ е нищожен. В тежест на ответника е да докаже компетентността на органа, издал отказа, каквото доказване в настоящата хипотеза не е проведено. Пълно доказване по отношение на компетентността следва да се реализира и в случай на носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. Като правилно, решението на Административен съд С. град следва да бъде оставено в сила.