Определение № 1071 от 31.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12353/2023 г.

Производството е образувано по частна жалба, подадена от М. Стефанов против Определение № 9510 от 03.11.2023г., постановено от Административния съд София-град (АССГ) по адм. д.№ 11304/20 година, В ЧАСТТА, в която е оставен без разглеждане като недопустим иск по чл.1 ЗОДОВ, предявен от М. Стефанов срещу Министерство на здравеопазването за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, настъпили в периода 12.04.20г. - 13.05.20г. от незаконосъобразна Заповед № РД-01-236/24.04.20г. и Заповед № Рд-01-197/11.04.20г. на министъра на здравеопазването и е прекратено производството по адм. д.№ 11304/20г. на АССГ. В частната жалба и уточнението й от 13.12.2023г. се твърди неправилност на определението и се иска отмяната му. Твърдението е за неправилно приложение на материалния закон от съда, постановил обжалваното определение. Ответникът - министърът на здравеопазването не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява частната жалба като допустима, като подадена в срока по чл.230, ал.1 АПК, от страна по делото, срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за лицето и подлежащ на инстанционен съдебен контрол. Частната жалба е неоснователна. Административният съд е сезиран с иск от М. Стефанов за заплащане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на действието на заповеди на министъра на здравеопазването под номера № РД-01-197/11.04.20г. и № РД-01-236/24.04.20 година. Административният съд е установил, че заповедите, за които се твърди от ищеца, че са били вредоносни за него, са обжалвани пред съд и по тях са образувани съдебни производства. Поради това, на осн. чл.229, ал.1, т.4 ГПК вр. с чл.144 АПК, административният съд с Определение № 2097/24.03.2021г., постановено по адм. д.№ 11304/20 г. по описа на АССГ е спрял производството по иска до постановяване на влезли в сила решения по оспорванията на двете заповеди. Установил е, че с влязло в сила на 16.10.23 г. съдебно Решение № 6043/20.10.22г., постановено от АССГ по адм. д.№ 6671/22г. жалбите на няколко физически лица, в това число и на М. Стефанов срещу Заповед № РД-01-236/24.04.2020г. на министъра на здравеопазването са отхвърлени. Установил е също така, че с влязло в сила на 29.04.22г. съдебно Решение № 2071/28.03.22г., постановено от АССГ по адм. д.№ 6218/21г. жалбата на М. Стефанов против Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването е отхвърлена. В резултат на установеното, административният съд е преценил, че е отпаднала пречката за спиране на производството по иска, възобновил го е и е оставил без разглеждане иска като недопустим, и е прекратил производството по делото, приемайки, че липсва положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска, а именно отменен незаконосъобразен адм. акт. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд преценява частната жалба като неоснователна, а обжалваното определение като правилно. По фактическата установеност в обжалваното определение не се спори. Въз основа на установеното, съдът е приложил правилно закона, постановявайки обжалвания резултат. В конкретния случай, вредите се претендират от административни актове ( две заповеди на министъра на здравеопазването). Съгласно чл.204, ал.1 иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. В конкретния случай, след съдебното им обжалване, заповедите, от действието на които се твърди, че са претърпени вредите, не са отменени. При това фактическо положение, искът за вреди от тях, е недопустим. Обжалваното определение като правилно следва да се потвърди. Воден от горните съображения и на осн. чл.236 вр. с чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд