Определение № 7984 от 14.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6260/2026 г.

Образувано е по частна жалба на В. П. Е. от гр. Ботевград, чрез процесуален представител В. Х. Велчев против Определение № 489/20.04.2026 г. по адм. дело № 359/2026 г. на Административен съд – София област. Ответникът по жалбата, ръководителят по изплащането на обезщетения и помощи към ТП на НОИ – София област не изразява становище. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е неоснователна. С Определение № 489/20.04.2026 г. по адм. дело № 359/2026 г., Административен съд – София област е оставил без разглеждане жалбата на В. П. Е. против Разпореждане № Д-22-000-00-01903447 от 21.01.2026 г. на ръководителя по изплащането на обезщетения и помощи към ТП на НОИ – София област, с която се иска неговата отмяна. Приел е, че оспорването е недопустимо на основание чл. 159, т. 1 АПК като подадено срещу акт, който не подлежи на съдебен контрол и е прекратил производството. Определението е правилно по своя резултат. Предмет на оспорване е разпореждане № Д-22-000-00-01903447/21.01.2026 г., издадено на основание чл. 40, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване, с което е спряно производството по отпускане и изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност. За този вид административни актове законодателят е предвидил специален ред за защита, който дерогира общия ред по Административнопроцесуалния кодекс. От данните по административната преписка се установява, че разпореждането по чл. 40, ал. 4 КСО е било оспорено в срок пред директора на ТП на НОИ – София област – на 10.02.2026 г. По делото не е изяснен резултата от административния контрол. Неправилен е изводът на АССО, че жалбоподателят не е упражнил правото си на административно обжалване по реда на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „ж“ КСО. Към момента на сезиране на съда административното производство не е било приключило с решение на директора на ТП на НОИ по чл. 117, ал. 3 КСО. При това положение не е налице административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на чл. 118, ал. 1 КСО. Това се дължи не на липсата на административно обжалване, а на непроизнасянето на компетентния административен орган по вече подадената административна жалба. При тези данни първоинстанционният съд правилно е оставил жалбата без разглеждане с мотив, че не е изчерпан задължителният административен ред за оспорване, но след като е констатирал, че компетентният административен орган не се е произнесъл по подадената до него жалба е следвало да изпрати и преписката на директора на ТП на НОИ – София област за произнасяне по реда на чл. 117, ал. 3 КСО, тъй като в настоящия случай не може да бъде формиран мълчалив отказ. Мълчалив отказ може да има само при реализация на т. нар. оправомощаващи административноправни норми - когато административния акт се издава по молба на граждани или на организации на граждани и се отнася до непроизнасяне в срок на административния орган, компетентен да издаде акта. Мълчалив отказ е относим и приложим при непроизнасянето в срок на компетентния административен орган, комуто е предоставено правомощие да издаде първоначален административен акт. Поради изложеното обжалваното определение следва да бъде изменено като се постанови изпращане на преписката на директора на ТП на НОИ – София област за издаване на контролно-отменителен акт в качеството му на горестоящ орган. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 предл. първо вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение