Определение № 183 от 17.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4932/2024 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на Р. С. И., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника й адв. Д. М., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязлото в сила Решение №246 от 21.08.2024г., постановено по в. гр. д. №398/2024г. по описа на Окръжен съд- Сливен. В молбата за отмяна се поддържа, че е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, като се излагат доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до лишаване на молителката от възможност да участва в делото. Ответната страна по молбата за отмяна Дирекция "Социално подпомагане"- [населено място], в писмен отговор на същата чрез директора си К. Т., изразява становище за неоснователност на същата. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., като разгледа молбата за отмяна, подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, констатира служебно, че е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения: Решението, чиято отмяна по реда на чл.303 от ГПК се иска, е постановено в производство по чл.28 от Закона за закрила на детето, като със същото е допуснато настаняване на детето Б. Р. И., ЕГН [ЕГН], родено от майка Р. С. И., ЕГН [ЕГН], и баща- неизвестен, в професионалното приемно семейство на В. П. С., ЕГН [ЕГН], с постоянен и настоящ адрес: [населено място], [улица] за срок от 1 /една/ година, считано от постановяване на решението. Така постановеното решение е акт на спорна съдебна администрация на гражданските отношения между родител и дете относно правото на съвместно решение /чл.126 от СК/. Същото не се ползва със сила на пресъдено нещо и може да бъде изменено при промяна на обстоятелствата съгласно чл.28, ал.7 от Закона за закрила на детето. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 4 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, влезлите в сила съдебни решения, постановени в производство по спорна съдебна администрация, не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК. Предмет на тези актове е промяната на граждански правоотношения, съгласно установени от закона критерии и интереси. Решенията, с които се администрират граждански правоотношения, се характеризират с отменимостта или изменимостта на постановения правен резултат, въз основа на нови обстоятелства- факти с правно значение, преценявани от съда по целесъобразност. Същите не са годни да породят сила на пресъдено нещо, тъй като нямат за предмет субективно право, по отношение на което възниква силата на пресъдено нещо. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.,