Определение № 4738 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3114/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от С. Г. С., от гр. Варна, чрез процесуалния му представител адвокат И. Калев, против определение № 2160/20.02.2026 г. постановено по адм. дело № 92/2026 г. по описа на Административен съд-Варна /АС-Варна/, VII състав, с което е оставена без разглеждане като недопустима, жалбата му против мълчалив отказ на кмета на община Аксаково да се произнесе по негово заявление вх.№ 9400-2183/23.09.2025 г. по регистъра на Община-Аксаково, и образуваното съдебно производство е прекратено. Релевирани са доводи за недопустимост, съответно - неправилност на атакуваното определение, по които се претендира обезсилването, а в отношение на евентуалност - отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата, която да бъде разгледана вече като искане по чл. 256 АПК, както и присъждане на разноските, направени за настоящата инстанция. Ответникът - кмет на община Аксаково, в постъпило писмено възражение оспорва частната жалба като недопустима, а в условията на евентуалност - като неоснователна. Прави искане за оставяне в сила на атакувания съдебен акт, ведно с възражение за прекомерността на претендираните от оспорващия разноски. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, намира, че частната жалба, като подадена в срока по чл. 230 АПК от легитимирано лице, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалбата на С. Г. С., от гр. Варна, подадена чрез процесуалния му представител адвокат И. Калев, срещу твърдян от физическото лице, мълчалив отказ на кмета на община Аксаково да се произнесе по заявление вх.№ 9400-2183/23.09.2025 г. по регистъра на Община Аксаково, с което е поискано изплащането на обезщетение, определено със заповед № РН-47/30.04.2025 г. на кмета, на основание § 4к, ал. 7, § 4л, вр. с § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 31, ал. 3, вр. с ал. 2, т. 1 ПЗР на ПМС № 234/16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. С атакуваното определение № 2160/20.02.2026 г. постановено по адм. дело № 92/2026 г. по описа на АС-Варна, VII състав, жалбата е оставена без разглеждане и образуваното по нея съдебно производство е прекратено, поради това, че въз основа съвкупната преценка на данните по преписката, съдът приема, че не е налице формиран по заявлението на С. С. мълчалив отказ, а оттам - че депозираната срещу него жалба е недопустима и производството по нея следва да бъде прекратено на основание чл. 159, т. 1 АПК. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от частния жалбоподател пороци на съдебния акт, съставляващи основания за обезсилването или отмяната му. На първо място, неоснователни са оплакванията, че съдът е подменил предмета на спора, приемайки, че се иска отмяната на мълчалив отказ на кмета на община Аксаково да се произнесе по заявление вх.№ 9400-2183/23.09.2025 г. за изплащане на обезщетение. Едва с настоящата частна жалба е релевирано твърдение за наличие на бездействие на административния орган да изпълни задължение за извършване на фактическо действие, произтичащо от § 31, ал. 1 ПРЗ на ПМС № 121/25.03.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, по-конкретно - да нареди заплащането на определена с негова заповед № РН-47/30.04.2025 г., сума за обезщетение, и е поискано осъждането му да извърши това действие. Противно на доводите на С. С., АС-Варна правилно квалифицира оспорването, като насочено срещу твърдян от него, мълчалив отказ на кмета на община Аксаково, да се произнесе по заявлението му от 23.09.2025 г., в т.ч. съобразявайки твърденията му в жалбата и заявеното с петитума й изрично искане за отмяната на мълчалив отказ. Още повече, че с нарочна молба вх.№ 3343/18.02.2026 г., подадена в изпълнение на дадените с разпореждане № 1709/11.02.2026 г. от административния съд, указания за уточняване на предмета на спора, С. изрично е посочил, че поддържа жалбата си, подадена срещу мълчалив отказ, формиран по подаденото от него заявление и прави искане за отмяната му като незаконосъобразен. С оглед данните по делото, обоснован е и извода на АС-Варна, че в случая не е налице подлежащ на оспорване по съдебен ред, мълчалив отказ на кмета на община Аксаково по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. В тази връзка, първостепенният съд правилно приема, че искането на С. С. /предявено със заявление от 23.09.2025/, за заплащане по посочената от лицето банкова сметка, на пълния размер на сумата, представляваща одобрена с влязла в сила заповед № РН-47/30.04.2025 г., оценка по § 31 ПЗР на ПМС № 234/16.12.1999 г. за ИД на ППЗСПЗЗ, не поражда задължение за кмета на община Аксаково да издаде нарочен административен акт, излагайки мотиви, към които настоящият състав препраща с оглед възможността за това по чл. 221, ал. 2, изречение второ, субсидиарно приложим по силата на препращащата норма на чл. 236 АПК. За изчерпателност следва се отбележи, че не всяка липса на произнасяне на административен орган по подадено заявление може да се счита за мълчалив отказ, а само такова, кореспондиращо с конкретна правна норма, която задължава сезирания орган, при настъпили определени обстоятелства да се произнесе с нарочен административен акт, т.е. органът следва да разполага с компетентност да реши въпроса в нормативно установен срок и да не се е произнесъл в този срок. В конкретния случай, видно от горепосочената заповед, в изпълнение на нормите на § 31, ал. 3, вр. с ал. 2, т. 1 от ПЗР на ПМС № 234/16.12.1999 г. за ИД на ППЗСПЗЗ, кметът на община Аксаково е одобрил /по т. 1/, изготвената съгласно чл. 90 от ППЗДС от независим оценител, оценка за земя с площ 192кв.м, представляваща придаваема площ от стари имоти №№ 194 и 197 - и двата на наследници на К. Ж. Н., и е наредил внасянето от собственика на новообразувания [имот номер] по ПНИ на част от СО "Могилите", КР 507, землище [населено място], община Аксаково, област Варна на сумата по оценката /в размер на 7 676.44лв/, като в т. 3 от същата заповед разпоредил тази сума да бъде преведена по банковата сметка, посочена в подадено в общината заявление от упълномощено от всички правоимащи лица, към което да са приложени влязлата в сила заповед за одобряване на оценката, решение по чл. 18ж, ал. 3 ППЗСПЗЗ на Общинска служба "Земеделие"-Аксаково за землище [населено място] и актуално удостоверение за наследници. Предвид това и липсата на нормативно вменено на кмета задължение за издаването на последващ индивидуален административен акт, във връзка с искане за изплащане на вече одобрената сума по оценка на придаваема площ, правилно е прието, че по заявлението на С. С., депозирано в качеството му на наследник на К. Н., за получаване по личната му банкова сметка на пълния размер на определената със заповедта от 30.04.2025 г. сума /без приложено пълномощно от останалите наследници, посочени в удостоверение за наследници изх.№ 00103/23.05.2025 г./, не е формиран мълчалив отказ на административния орган. В подкрепа на този извод е и изричния текст на § 31, ал. 4, изр. последно от ПЗР на ПМС № 234/16.12.1999 г. за ИД на ППЗСПЗЗ, съгласно който общината уведомява правоимащия за възможността за получаване на дължимото обезщетение, в едномесечен срок от внасянето на сумите, налагащ да се приеме, че извършваните от кмета на общината действия след постановения, влязъл в сила административен акт по § 4к, ал. 7 ПЗР ПМС № 234/16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ имат уведомителен характер и не представляват нов акт по смисъла на чл. 21, ал. 1-ал. 4 АПК. В тази връзка, следва да се отбележи, че първоинстанционният съд правилно преценява правния характер на писмо изх.№ 9400-2183(1)/29.01.2026г., изпратено от кмета на община Аксаково до С. С. след образуване на съдебното производство и по-конкретно - че то не представлява индивидуален административен акт, годен за обжалване по съдебен ред, тъй като не създава права и задължения, нито засяга законни интереси на жалбоподателя, а го информира, че за получаването от С. С. на пълния размер на обезщетението съгласно заповедта от 23.09.2025 г., е необходимо представянето на пълномощно от всички наследници на К. Н., или нотариално заверена декларация относно размера на подлежащата на изплащане сума, съобразен с наследствената му квота. С оглед изложеното, доколкото наличието на подлежащ на оспорване по съдебен ред индивидуален административен акт, е задължителна процесуална предпоставка за допустимостта на подадена жалба, за която съдът следи служебно, отсъствието й в случая налага именно постановения от първата инстанция правен резултат - оставяне на депозираното пред нея искане без разглеждане, като недопустимо и прекратяване на образуваното съдебно производство. По изложените съображения и споделените мотиви на първоинстанционния съд, атакуваното определение, като правилно и при липсата на установени други негови пороци, следва да бъде оставено в сила. Наличието на предпоставката по чл. 159, т. 1 АПК се установява от данните по делото и представлява достатъчно основание за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на образуваното по нея производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,