Определение № 331 от 22.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 270/2010 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2,изр.1 във вр. с чл.248 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. М. И. от В. против определение от 29.01.2010 г. по гр.д. № 1958/2009 г. на Софийски АС с което се изменя решението, като увеличава присъдените разноски 15 лв. със сумата 1 000 лв.-договорен и платен адв.хонорар пред първата инстанция. Всъщност частната жалба е против това определение в частта, с която съдът не е присъдил разноските до поискания размер 2 2000 лв. общо за първа и втора инстанции, т.е. не са присъдени 1 200 лв. за втората инстанция. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Видно от договора за правна помощ от 17.09.2008 г., на л.55 от първоинстанционното дело, договореното възнаграждение 1 000 лв. е платено при подписването на договора и е присъдено с процесното определение. Видно от договора за правна помощ от 26.11.2009 г., на л.28 от въззивното дело, договореното възнаграждение 1 200 лв. е платено изцяло при подписване на договора, но не е присъдено, въпреки че е поискано своевременно. По изложените съображения, частната жалба е основателна и следва да бъде уважена, като бъде присъдено платеното възнаграждение за един адвокат по въззивното дело. Водим от горното, ВКС-І т.о.