Определение № 379 от 16.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 219/2011 г.

Производството по делото е образувано е по частна жалба, подадена от М. Ю. С. срещу разпореждане № 609/10.03.2011 г. по гр.д. № 69/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд. С него е върната частната жалба на М. Ю. С. срещу определението на Пазарджишкия окръжен съд, с което е оставил без разглеждане жалбите ме срещу действия на съдия изпълнител. Съставът на Върховния касационен съд намира, че компетентен да разгледа частната жалба, по която е образувано настоящото производство, е Пловдивският апелативен съд. В производството по чл. 436 и сл. ГПК окръжният съд действа като контролно-отменителна инстанция, като чл. 437, ал. 4 ГПК определя, че решението по същество е окончателно. При действието на новия кодекс, не е променен характера на производството по обжалване действията на съдия-изпълнителя, нито режима на обжалване на съдебните актове, включително по чл. 438 ГПК – тези на окръжния съд не подлежат на обжалване, а преграждащите и другите определения, подлежащи на обжалване с частна жалба, се разглеждат не от Върховния касационен съд, а от съответния апелативен съд. Определение № 68/2010 г., с което Пазарджишкият окръжен съд е прекратил пред себе си образуваното производство по чл. 437 ГПК, защото е приел, че жалбите на М. С. против действията на съдия изпълнителя са недопустими, подлежи на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд. Връщането й с разпореждането от 10.03.2011 г. поради това е отново от компетентността на апелативния съд. Ето защо и на основание чл. 118, ал. 2 ГПК делото следва да бъде изпратено по компетентност на Апелативен съд – П., а образуваното пред Върховен касационен съд производство бъде прекратено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение