Определение № 725 от 09.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 833/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „С” АД, гр. С. срещу определение № 1027/22.07.2009г. по ч. гр. д. № 1811/2009г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав, с което е потвърдено определение № 90/02.02.2009г. по ч. гр. д. № 718/2009г. на Софийски градски съд, 7 брачен състав, постановено по молбата за обезпечение на основание чл. 9 ЗМТА във връзка с чл. 389 ГПК на иск, предявен от „С” АД, гр. С. срещу „Д” ЕООД, гр. С. пред АС при БТПП. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен. Като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение сочи разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът „Д” ЕООД, гр. С. не изразява становище по частната касационна жалба. ВКС, ТК, състав на Второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционното определение по чл. 389 ГПК, с което е оставена без уважение молбата на „С” АД, гр. С. за допускане на обезпечение на предявени пред АС при БТПП осъдителни искове с правно основание чл. 79 във връзка с чл. 92 ЗЗД срещу „Д” ЕООД, гр. С. чрез налагане на запор върху вземанията на длъжника и запор върху движимите вещи, включително чрез спиране на моторните превозни средства, намира, че частната касационна жалба е недопустима поради следните съображения: Обжалваното определение на въззивната инстанция не е от категорията на съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274, ал. 3 ГПК – не прегражда по-нататъшното развитие на делото, не дава разрешение по същество на друго производство и не прегражда неговото развитие. Обжалваемостта на определението на първоинстанционния съд по обезпечение на иска произтича от закона – чл. 396 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Доколкото разпоредбата на чл. 396, ал. 1 ГПК е аналогична на чл. 315, ал. 1 ГПК /отм./, приложение намира Тълкувателно решение № 1/2001г. по гр. д. № 1/2001г. на ВКС, ОСГК, т. 6, съобразно което определението по обезпечение на иска подлежи на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по жалби, когато е постановено за първи път от въззивен съд. В настоящия случай редът за обжалване е изчерпан с постановяване на обжалваното определение, с което въззивният съд се е произнесъл по частната жалба срещу първоинстанционното определение. Поради недопустимостта на частната касационна жалба същата следва да се остави без разглеждане. С оглед извода за недопустимост не следва да се обсъждат доводите на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване. Мотивиран от горното, ВКС на РБ, ТК, Второ отделение