Решение № 9875 от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 308/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на инспектор в отдел „Държавен здравен контрол“, Дирекция „Обществено здраве“ в Регионална здравна инспекция- Велико Търново, чрез пълномощника адвокат А. Маноилова против Решение № 3740 от 21.11.2025 г. по адм. дело № 780/2025 г. на Административен съд – Велико Търново. В жалбата се навеждат доводи за недопустимост на решението на основание чл.159, т.1 АПК, като се излагат подробни съображения. Иска се обезсилване на решението на първоинстанционния съд и прекратяване на производството по делото. Претендират се сторените съдебни разноски. Ответникът „Алфа Истейт“ ЕООД, чрез адв.Б. Еленков, в писмен отговор изразява становище за недопустимост на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно и е допустима. С обжалваното първоинстанционно решение е отменено предписание за провеждане на хигиенни и противоепидемични мерки изх. № ЗП-01-112/25.07.2025 г. на инспектор в отдел „Държавен здравен контрол“ на Дирекция „Обществено здраве“ при РЗИ-Велико Търново. Съдът е приел, че предписанието е издадено от компетентен орган и в предвидената форма, но е незаконосъобразно, тъй като събраните доказателства са опровергали изложеното в административния акт състояние на обществената пералня и формирания извод за несъответствие с разпоредбите на Наредба № 12/2018 г. Установено е от фактическа страна, че „Алфа Истейт“ ЕООД, видно от удостоверение за вписване в регистъра с № 0417002523/15.05.2006г., издадено от РЗИ – Велико Търново, стопанисва търговски обект „Обществена пералня“ в град Свищов, на която е извършена проверка от здравен инспектор. В резултат на проверката, обективирана в протокол от 22.07.2025 г., е издадено обжалваното пред съда предписание, в което е констатирано, че в едно общо помещение се извършва приемане, маркиране и сортиране на нечистото пране, подготовка, изпиране и центрофугиране, сушене и гладене, сортиране и опаковане на чистото пране, което след това се складира в помещението, предназначено за химическо чистене; налице са и саксии за цветя. Въз основа на тези факти е издадено задължително предписание да се обособят самостоятелни помещения в производствения сектор и помещението да се почисти от ненужни вещи. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна поради сочените в нея отменителни основания по чл. 209, т. 2 от АПК, вр. с чл.221, ал.3 АПК за обезсилване на обжалваното решение като постановено в недопустим съдебен процес. Оспореното предписание за провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки не притежава белезите на индивидуален административен акт, поради което и не подлежи на съдебен контрол. Даването на такива предписания е в изпълнение на правомощията на органите на РЗИ по осъществяването на държавен здравен контрол, предвидени в чл. 19, ал. 2, т. 6 от Закона за здравето (ЗЗ). Освен предписването на задължителни и противоепидемични мерки, държавните здравни инспектори могат да правят предложения за налагане на принудителни административни мерки-чл. 19, ал. 2, т. 13 ЗЗ. Тези мерки, съгласно чл. 19, ал. 3 ЗЗ се налагат със заповед на директорите на регионалните здравни инспекции. Такава заповед не е издадена. В конкретния случай предписанието, макар да има задължителен характер за адресата си (арг. от чл. 44 ЗЗ), не съставлява принудителна административна мярка и не засяга негативно правната сфера на жалбоподателя. То е издадено от проверяващия орган в изпълнение на неговите контролни функции и задачите за спазване на хигиенните изисквания, възложени му с нормата на чл. 19, ал. 2, т. 6 ЗЗ. Актът, който евентуално би засегнал правата и законните интереси на жалбоподателя би бил мярката на държавна принуда, представляваща последица от неизпълнението на предписанието, следователно такъв ефект може да има само постановяването на принудителна административна мярка от директора на РЗИ при евентуално неизпълнение на предписанието (чл. 38, ал. 2 ЗЗ). Това е и актът, който подлежи на съдебен контрол, съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗ, тъй като той поражда неблагоприятни правни последици за адресата. В производството по оспорване на акта за налагане на ПАМ адресатът може да релевира и всички доводи, свързани с незаконосъобразността на предприетите от органа преди налагане на принудителната административна мярка действия. Фактът, че в предписанието е посочено, че същото подлежи на обжалване пред горестоящ орган или пред съда не променя правния му характер, нито последиците от него. Жалбата пред административния съд, подадена против неподлежащ на оспорване акт, е процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 1 АПК. Като се е произнесъл по съществото на спора с решение по чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд- Велико Търново е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен. Първоинстанционната жалба, подадена срещу акт, който не подлежи на оспорване, на основание чл. 159, т.1 от АПК, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производство - да се прекрати. Претенцията на касатора за присъждане на разноски е недоказана поради обстоятелството, че по делото не е налице договор за правна защита и съдействие, по който държавният здравен инспектор да е страна, като в този смисъл искането не следва да се уважава. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение