Решение № 6040 от 5.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2272/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Вакарел Резидънс Н. Д.", подадена чрез адв. С. Динев против решение 1378 от 08.11.2024 г. постановено по адм. дело 94/2024 г. на Административен съд София област, с което е отхвърлена жалбата му против решение за налагане на финансова корекция 23/311/01148/3/01/04/02 от 02.03.2022 г., издадено от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с което му е наложена финансова корекция в размер на 296 178.05 лева и е осъден да заплати на административния орган разноски по делото. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при наличието на всички касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Развива подробни съображения в тази насока и претендира за отмяна на обжалваното решение и разрешаване на спора по същество с отмяна на акта, алтернативно при наличие на съдопроизводствените правила делото да бъде върнато за ново разглеждане от административния съд от друг съдебен състав. Претендира присъждане на направените в производството разноски за двете инстанции. Ответната страна Зам. изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез пълномощника си гл. юрисконсулт Тренчева, в представена писмена молба оспорва касационната жалба като счита, че не са налице касационните отменителни основания по чл. 209 от АПК, поради което същата следва да се приеме неоснователна, необоснована и недоказана. Твърди, че обжалваният съдебен акт е правилен, законосъобразен и мотивиран, поради което моли същия да бъде потвърден, ведно с всички законни последици. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение съгласно чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 5 от ГПК . Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е проведено при условията на повторност по смисъла на чл. 226 АПК. Образувано е след постановяване на решение 780/23.01.2024 г. по адм. дело 5089/2023 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е отменено решение 1387/30.12.2022 г. по адм. дело 434/2022 г. на Административен съд София област, за отхвърляне на жалбата на ЕТ Вакарел Резидънс Н. Д. срещу решение 23/311/01148/3/01/04/02 от 02.03.2022г., издадено от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, като неправилно, поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд. София област. Така, след връщане на делото за ново разглеждане и в изпълнение на дадените от ВАС указания, административният съд обсъдил събраните доказателства и е отхвърлил оспорването против решението за определяне на финансова корекция с мотиви, че то не страда от някой от пороците по чл. 146 от АПК. Съдът е приел, че решението е постановено от компетентен административен орган, в съответната форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът е анализирал представените по делото доказателства, разгледал е подробно всички възражения на жалбоподателя, и след като е съобразил действащите правни норми и константната съдебна практика, е отхвърлил оспорването. Съдът е приел, че административният орган е приложил правилно материалния закон, тъй като безспорно е установено наличието на основанието на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ за извършване на финансова корекция. Съдът е приел за доказано, че жалбоподателят не е постигнал нивата на предвидените в бизнес-плана приходи за три цели финансови години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.) и не е изпълнил заложените в плана параметри на работни места за първите три години по отношение на показателя устойчива заетост. Изложени са и мотиви за правилното определяне на размера на финансовата корекция по отношение на всяко едно от нарушенията съобразно Приложението към Правилата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице релевираните в касационната жалба пороци на съдебния акт, съставляващи касационни отменителни основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 от АПК, обуславящи неговата отмяна. Противно на изложените в касационната жалба твърдения, непостигането на предвидените в бизнес плана показатели налага отмяната на предоставената по договора финансова помощ. Съставът споделя последователно застъпеното в съдебната практика разбиране, че непостигането на заложените в бизнес плана финансови параметри, както и заложени параметри за постигане на устойчива заетост представлява нарушение на договорно задължение, както и неизпълнение на одобрените индикатори, предопределящо наличието на хипотезата по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, от което настоящият състав не намира основание да се отклони в разглеждания случай. Въпросът е подробно развит във формираната от Върховния административен съд практика, поради което е излишно подробни мотиви в тази насока да бъдат развивани и в настоящото решение /за справка решения 3655/05.04.2023 г. по адм. дело 7192/2022 г., 9637/31.10.2022 г. по адм. дело 3921/2022 г. и др./. След като фактическите констатации на административния орган, послужили му като основание за издаване на атакувания акт за налагане на финансова корекция, не бяха надлежно опровергани, то съответни на чл. 27, ал. 6 и ал. 9 от ЗПЗП са изводите на административния съд за наличие на материалноправните предпоставки за възстановяване на предоставената финансова помощ, а оттам и за законосъобразността на акта, с който на касатора е наложена финансова корекция. Още повече, като се отчете императивната разпоредба на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП, в съответствие с която ДФЗ в качеството му на разплащателната агенция е длъжен да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет. Като е постановил решението си в този смисъл административният съд е постановил правилен съдебен акт, което налага оставянето му в сила. За прецизност следва да бъде пояснено също, че съгласно § 1, т. 19 от ДР на Наредба 30/2008 г. "проект" е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени и допустими за финансиране по ПРСР. Кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда заявление за подпомагане по образец приложение 5 и прилагат документите, указани в същото приложение - чл. 26, ал. 1 от Наредба 30/2008 г. Според чл. 16, ал. 2 от Наредба 30/2008 г. един от задължителните реквизити към заявлението е изготвен от кандидатите бизнес план, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл. 2. В § 1, т. 6 и 26 от ДР на Наредба 30/2008 г. е дадена легална дефиниция на понятията "икономическа жизнеспособност" и "устойчива заетост", а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана и запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в него за периода на бизнес плана. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Наредба 30/2008 г. решението за одобряване на заявлението за подпомагане се формира въз основа на съответствието на заявлението с: 1. / целите, дейностите и изискванията, определени с наредбата и 2. / критериите за оценка, посочени в приложение 6, т. е. оценката не е само на база критериите в приложението. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности на планираните приходи се изготвят от самия кандидат за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за финансиране. В този смисъл бизнес планът и заявените в него стойности са относими за постигане на целите на мярка 311, тъй като по този начин чрез тях се доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост на проекта за съответния период. Неизпълнението на финансовите показатели на одобрения бизнес план, както и неизпълнението на заложения брой заети лица по постоянни трудови договори води до несъответствие с целите, дейностите и изискванията на мярка 311, определени в Наредба 30/2008 г. Ето защо в случая непостигането на заявените приходи от дейността, както и неизпълнение на заложените параметри на устойчива заетост представлява нередност, изразяваща се в нарушаване на поетите от бенефициента договорни и вменените му нормативни задължения. Следователно заложените в бизнес плана финансови показатели и устойчива заетост са индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им води до отмяна изцяло или частично на финансовата помощ на посочените правни основания. Между страните няма спор, че кандидатът е изградил къщата за гости в [населено място], за което му е отпусната финансова помощ. Но както се посочи, съобразно правилото на чл. 16 от Наредба 30/2008 г., кандидатите следва да представят бизнес-план по образец, който трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период от 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по мярка 311, посочени в чл. 2 от Наредбата. Със сключването на договора получателят на помощта се е задължил да използва активите по предназначение и за постигане на целите, които са му отредени с одобрения проект. Построяването на къщата за гости не е крайна цел, а е една от кумулативните предпоставки за отпускането на финансово подпомагане от ПРСР. В конкретната хипотеза е налице по несъмнен начин неизпълнение на заложните в одобрения бизнес план финансови показатели (приходи) - за три пълни финансови години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.) е установено средноаритметично изпълнение на бизнес плана в размер на 30, 38% от заложените приходи за посочените 3 финансови години, което изпълнение се потвърждава и от приетата допълнителна счетоводна експертиза, от същата е видно, че вещото лице е изчислил, че за периода средноаритметично изпълнение е в размер на 30.49%, което разминаване е минимално, но доказва наличието на правилност на установеното от административния орган. По отношение на установеното второ нарушение на показателя устойчива заетост, следва да се подчертае, че бенефициера в бизнес плана е заявил, че непосредстевно заетите лица с работата на къщата за гости са минимум 3 души, от които управител и две лица на половин работен ден и по постоянен трудов договор. От извършена справка на заетия персонал в регистрите на НАП органа е установил, че годишно заети лица съответно за 2016 г. са били 2 бр., за 2017 г. е бил 1 бр., а за 2018 г. е бил 1бр. или общо 47.22%, което е под 50 % спрямо параметрите заложени в бизнес плана. По делото са представени доказателства, в това число граждански договори и др., с цел да се докаже изпълнение на заложения параметър, но настоящият състав приема, че с тези договори едноличния търговец не изпълнява нормативното и договорно задължение да запази или разкрие работни места при себе си като работодател, като в това му качество подпише трудови договори. Отделно по делото няма представени доказателства за съставени приемо предавателни протоколи за присъствие съгласно договореното в гражданските договори. Настоящият състав споделя извода на административния съд, че съгласно приетата по делото експертиза, от извършена справка на НАП е установено, че в обекта са били ангажирани лица само за два месеца, за целия период от три години по граждански договор / л.124 от делото - за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. са постъпили плащания от едноличния търговец за м. март 2018г. ДОО в размер 11.06 лв., ДЗПО 1.78, ЗО 5.20 лв. и за м. декември 2018г. ДОО в размер на 21.98 лв., ДЗПО 7.43 лв., ЗО - 5.20 лв./. Отделно както правилно е приел съда от експертизата е видно,че едното от лицата на граждански договор е пенсионер, което също води до неизпълнение на параметрите. Същото е относими и за Н.Д., тъй като от експертизата е установено, че не се следва внасяне на вноски на самоосигуряващо се лице, защото същата е назначена на постоянен трудов договор в друга фирма, където е осигурена на праг по-висок от максималния за страната. Правилно административния съд не е кредитирал заключението на вещото лице в частта, с която е заявено, че изпълнението на бизнес плана по отношение на заетостта е изпълнен, тъй като такава задача не е била поставяне. Съгласно т. 4. 12 от договора е предвидено, че ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект и таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Това означава, че бенефициентът следва не само да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора, а също да изпълнява в този срок дейността, във връзка с която получава средствата, и по начин, че да постигне приходите от нея, така както са заложени в представения с проекта бизнес план. По този начин ползвателят доказва жизнеспособността на тази дейност и на инвестицията, свързана с нея. Именно въз основа на заложените от кандидата в бизнес плана към проекта финансово-икономически показатели, сред които са предвижданите финансовите приходи от дейността през следващите 10 години, е одобрен проекта за подпомагане, както и разкриване и запазване на работни места. Непостигането на планираните финансови приходи и устойчива заетост, заложени в бизнес плана, който е неразделна част от одобрения проект, представлява неизпълнение на т. 4. 12 от договора и води до отмяна /връщане/ на финансовата помощ изцяло или частично, в зависимост от вида, степента и продължителността на неизпълнението арг. от т. 8. 1 от договора. На следващо място съдът е извършил правилна преценка относно приложимите в случая норми за определяне на размера на финансовата корекция и е приел, че финансовата корекция следва да бъде определена съобразно Правилата. Правилно са съобразени т. 30 и т. 18 от Правилата, като в настоящият случай органът правилно е приложил чл. 3, ал. 1 от Правилата и е определил размера на подлежащата за възстановяване сума на 100% от предоставената финансова помощ по договора. Неоснователно е възражението на касатора, че не следвало да се прилагат Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013 г. /Правилата/. Правилата са издадени на основание чл. 27, ал. 9 от ЗПЗП и определят критериите, от който административния орган се ръководи при отчитане степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение. Те касаят единствено размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, но не и основанието за нейното налагане. Последното са коментираните в първоинстанционното и настоящото решение законови и подзаконови разпоредби. А Правилата са били и оспорени по съдебен ред, като с решение 3618 от 10.03.2020 г. на ВАС по адм. д. 14154/2019 г., I отд., оставено в сила с решение 15545 от 15.12.2020 г. по адм. дело 8071/2020 г. на 5-членен състав на ВАС, жалбите са отхвърлени. Затова няма основание за тяхното неприлагане, каквито са доводите на касатора. В случая няма нарушение на чл. 14, ал. 3 от ЗНА за придаване на обратно действие на норми, каквото не е изрично посочено. С Правилата е определен единствено размерът на подлежащата на възстановяване изплатена безвъзмездна финансова помощ, поради установени нормативни и договорни нарушения при отчитане на степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение. Неоснователен е довода на касатора за липса на материална компетентност на издателя на решението за налагане на финансова корекция, водеща до нищожност на процесния административния акт. Доказателствата по делото (протокол 178 от 10.06.2021г. от заседание на управителния съвет, протокол 197 от 19.08.2022г. от заседание на управителния съвет, Заповед 03-РД/1734 от 16.06.2021г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, Заповед 03-РД/327 от 07.02.2022г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, Решение от заседание на управителния съвет, съгласно Протокол 188 от 03.02.202г. и Решение от заседание на управителния съвет, съгласно Протокол 189 от 03.02.202г. ) установява представителната власт за издаване на решението за налагане на финансова корекция. На основание чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване БФП поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от ПРСР, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от ЗУСЕФСУ, се установява с издаването на решение за налагане на ФК по реда на чл. 73 от ЗУСЕФСУ. Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Нормата на § 4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕФСУ, определя, че за ПРСР функциите на органи за управление, контрол и администриране по закона се изпълняват от МЗ и от ДФЗ-РА, както това е предвидено в ЗПЗП и актовете за неговото прилагане. Съгласно чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на РА. Чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП оправомощава изпълнителният директор на ДФЗ да издава решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕФСУ, като нормата на чл. 20а, ал. 6 от ЗПЗП дава възможност на органа да делегира със заповед правомощията си по чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. В конкретната хипотеза оспореното решение е издадено от компетентен орган, а именно заместник - изпълнителния директор, на когото със Заповед 03-РД/327 от 07.02.2022г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие са делегирани правомощия по издаване на решения за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕФСУ, до който извод правилно е достигнал административния съд. Несъстоятелно е твърдението на касатора, че освобождаването от длъжност на досегашния изпълнителен директор на 02.03.2022г. води до прекратяване на предоставените правомощия на заместник-изпълнителния директор. В настоящия случай от доказателствата по делото е видно, че оспореният административен акт е издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие съгласно Заповед 03-РД/327 от 07.02.2022 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие на 02.03.2022 г. Съгласно т. 14 от решение от заседание на Управителния съвет, съгласно протокол 189 от 02.03.2022г. е освободен от длъжност Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие Б. М. и е назначен нов изпълнителен директор, т.е. на 02.03.2022г. е издаден административния акт предмет на съдебен контрол и е налице промяна в ръководството на административния орган. От така установеното настоящият съдебен състав не приема твърдението на касатора, че с освобождаването от длъжност на досегашния изпълнителен директор на 02.03.2022г. води до прекратяване на предоставените правомощия на заместник-изпълнителния директор. Това е така защото заповедта за делегиране на правомощия е издадена от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие в качеството му на административен орган и е ирелевантна в случая личността на лицето, заемащо този пост. В случая заповедта за делегиране на правомощия е действаща към момента на издаване на оспорената заповед, доколкото нито е била оттеглена, нито е била отменена към този момент от новоназначения изпълнителен директор, тъй като доказателства в тази връзка не са представени, както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата съдебна инстанция. Предоставянето на правомощията се извършва от административния орган, без значение лицето, което заема съответния пост. При така приетото следва да се обоснове извода, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на делегираните му правомощия и при наличието на законово закрепена възможност за делегиране на правомощия, съответно оспореният административен акт не е нищожен. Неоснователно касаторът поддържа, че издаването на решението за налагане на финансова корекция извън предвидения срок в чл. 73, ал. 3 ЗУСЕФСУ представлява съществено процесуално нарушение, тъй като противоречи на разпоредбите на чл. 6 и чл. 11 АПК. Константната е практиката на ВАС, че установеният срок е инструктивен и неговото неспазване не води до незаконосъобразност на постановения акт. Настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи, че поведението на административния орган - да издаде оспорения акт повече от един месец след изтичането на предвидения един месец от получаването на възражението на бенефициера, действително противоречи на основен принцип на административния процес, а именно бързина и процесуална икономия, регламентиран в разпоредбата на чл. 11 АПК. Дисциплиниращият характер на нормите, установяващи срокове за провеждане и приключване на административните производства, не следва да бъде пренебрегван от компетентните органи при всички случаи, само защото тези срокове не преклудират санкционните им правомощия. Органът трябва да упражнява правомощията си по разумен начин и добросъвестно - чл. 6, ал. 1 АПК, а с дейността си не следва да създава предпоставки за административен произвол, включително да поставя адресатите на актовете си в неоправдано дълго очакване да се произнесе. Независимо от това и както беше посочено по-горе, неспазването на срока по чл. 73, ал. 3 ЗУСЕФСУ не може да бъде самостоятелно основание за отмяна на оспореното решение за налагане на финансова корекция, при положение че действително е установено неспазване на договорни и нормативни задължения на бенефициера. Неоснователно е и оплакването за неправилност на изводите на първоинстанционния съд относно отменения по съдебен ред АУПДВ. С постановеното от АССО решение, с което е отменен актът за установяване на публично държавно вземане, не са разрешени със сила на присъдено нещо въпросите относно наличието на материалноправните предпоставки, обуславящи дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ. Обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо се определят съобразно чл. 177, ал. 1 АПК във връзка с чл. 298, ал. 1 ГПК. Индивидуализиращите признаци, които очертават границите на силата на присъдено нещо са страните, основанието и предмета. Поради това влязлото в сила съдебно решение за отмяна на издадения АУПДВ се ползва със сила на присъдено нещо, но обективните предели на тази сила се определят от предмета на спора и се свързват само със законосъобразността на отменения акт с оглед критериите по чл. 146 АПК, тъй като след като е отменил акта, съдът не е решил правния спор по същество. Само при решенията, при които, след като е отменил акта, съдът е разрешил спора по същество, в обективните предели на силата на пресъдено нещо се включват не само законосъобразността на акта, но и самите субективни права предмет на акта, които съдебното решение създава или изменя. В настоящата хипотеза АУПДВ е отменен от съда като незаконосъобразен поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото е счетено, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се установи с решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕФСУ, тъй като е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от същия закон, а не с издаване на АУПДВ. Ето защо, при липсата на произнасяне относно самите субективни права или задължения, които са предмет на акта, силата на пресъдено нещо на цитираното решение на АССО не препятства възможността на административния орган да издаде нов законосъобразен административен акт. Този извод не се променя и от факта, че в посоченото решение на ВАС липсва диспозитив по чл. 173, ал. 2 АПК за връщане на преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, тъй като в конкретната хипотеза административното производство не е започнало по заявление на заинтересовано лице, а по служебен почин. По изложеното от касатора твърдение за нарушение на принципът ne bis in idem следва да се посочи, че същия не намира приложение в разглеждания случай, а още по-малко се явява нарушен с издаването на решението за налагане на финансова корекция. Последователно застъпено в практиката на Съда на Европейския съюз е разбирането, споделяно от настоящия съдебен състав, че задължението на ползвателя на помощта за връщане на облага, която е незаконно получена чрез нередност, не представлява санкция, а просто последица от установяването, че условията, необходими за получаване на облагата, произтичащи от правната уредба на Съюза, не са спазени, като по този начин са направили получената облага недължима. Неоснователни са и оплакванията за допуснато от административния орган съществено процесуално нарушение със започването на производство след изтичане на мониторинговия период. Този период обхваща времето, през което ползвателят на помощта е длъжен да изпълнява инвестицията, за която му е предоставена финансовата помощ, както и всички, поети по силата на договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ задължения, в това число съгласно одобрения бизнес план, а не времето, през което органът има правото да започне производство по администриране на нередност. Ето защо изтичането на мониторинговия период не преклудира възможността на ДФЗ да потърси възстановяване на недължимо платената финансова помощ (включваща и извършването на проверки). Подробни съображения в този смисъл са развити в решение 2966 от 21.03.2023 г. на ВАС по адм. д. 10521/2022 г., IV о. Неоснователно е твърдението на касатора за приложение в случая на чл. 54 от Регламент 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти /ЕИ0/ 352/78, /Е0/ 165/94, /Е0/ 2799/98, /Е0/ 814/2000, /Е0/ 1290/2005 и /Е0/ 485/2008 на Съвета /Регламент 1306/2013/, според който за всяко неправомерно плащане, възникнало в резултат на нередност или небрежност, държавите членки изискват възстановяване от бенефициера в срок от 18 месеца след одобрението и където е приложимо - получаването от страна на разплащателната агенция или органа, отговарящ за възстановяването, на контролен доклад или подобен документ, който посочва извършването на нередност, като съответните суми се вписват едновременно с искането за възстановяване в регистъра на длъжниците на разплащателната агенция. Според т. 42 от решение от 8 май 2019 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-580/17, когато възстановяването на неправомерно платените суми по инвестиционен проект, който е одобрен и финансиран по линия на ЕЗФРСР, /какъвто несъмнено е проекта, одобрен по договор 01/311/01148/03.10.2014 г. / се извършва след приключването на посочения програмен период, тоест след 1 януари 2014 г., правното основание за възстановяването трябва да е член 56 от Регламент 1306/2013. Специално предвидена за проекти, финансирани по линия на ЕЗФРСР, разпоредбата на чл. 56 от горепосочения регламент /съгласно която, когато нередности или небрежност са открити при дейностите или програмите за развитие на селските райони, държавите членки извършван финансовите корекции, като изцяло или частично отменят съответното финансиране от Съюза, при което държавите членки вземат предвид естеството и сериозността на разкритите нередности и нивото на финансовата загуба, причинена на ЕЗФРСР/ дерогира приложението на общата разпоредба на чл. 54 от същия регламент, която съставът счита за неотносима към фактическата установеност и правния спор по делото. Правилно първоинстанционния съд е приел, че с писмо вх. 01-6500/12940 от 17.02.2016г. е налице уведомяване, че в обекта по одобрения бизнес план ще работят две лица по граждански договор, а не е отправено искане за промяна на договора съгл. 41, ал.1 от Наредба 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба 30/2008г./. Видно от представеното писмо /л.210 от делото/, че същото е във връзка с предхождащо искане от страна на административния орган за представяне на допълнителни документи. В същото не е изразена воля за промяна на договора за отпускане на финансова помощ, поради което не следва да се приеме изложеното от касатора, че е налице мълчаливо съгласие с предложените промени. Неоснователни са и поддържаните в касационната жалба оплаквания, че съдебното решение е постановено при липса на мотиви. Съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 АПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Цитираната разпоредба задължава съда да изложи към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, които мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по относимите фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Настоящата инстанция счита, че обжалваното решение съответства на изискванията на чл. 172а, ал. 2 от АПК, защото съдържа собствени мотиви, от които да се установи, че съдът е извършил дължимата се проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, въз основа и при преценка на събраните по делото доказателства. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че при установената липса на касационни отменителни основания, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателно. ЕТ "Вакарел Резидънс-Н. Д." следва да бъде осъден да заплати на Държавен фонд "Земеделие" сумата от 100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в определен от състава размер съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ.