Решение № 2176 от 14.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13333/2012 г.

Решение № 2176 от 14.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13333/2012 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Кооперация на трудоустроените "Черноморка"- Бургас, против решение № 1539/31.08.12 г. по адм. д. № 1159/12 г. по описа на Административен съд-Бургас с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, Началник Служба по геодезия, картография и кадастър-Бургас, не взема становище. Ответникът, "Стера" ЕООД, в писмени бележки, постъпили в срока за произнасяне, излага доводи за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима, подадена от надлежно легитимирана страна / чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и след като по повод нея, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, провери служебно съответствието на обжалваното решение с материалния закон, констатира: Предмет на оспорване по жалбата на касатора, Кооперация на трудоустроените "Черноморка"-Бургас, в първоинстанционното производство е Заповед № КД-14-02-456/16.03.10 г., с която началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър-Бургас, по повод жалба вх. рег. № 99-5897/13.03.12 г., подадена от "Стера" ЕООД срещу Заповед № КД-14-02-306/27.02.12 г., издадена на основание чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ за одобряване изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.09 г. на Изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър-София, в частта относно схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.621.11.18.7 с площ 1440 кв. м., записан въз основа на н. акт № 197, том Х VI, д. № 6350 от 06.08.1999 г. като собственост на кооперацията, е оттеглил заповедта в тази й част. В Заповед № КД-14-02-456/16.03.10 г. е налице очевидна фактическа грешка при изписване на датата на издаване, относно която липсват данни да е поправена по реда на чл. 62, ал. 2 АПК. Като фактическо основание за издаване на заповедта административният орган е посочил жалба вх. № 99-5897/13.03.12 г., подадена по реда на чл. 152, ал. 1 АПК, от "Стера" ЕООД срещу Заповед № КД-14-02-306/27.02.12 г. с правно основание чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 ЗКИР в частта относно нанасяне нов обект в КККР- схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.621.11.18.7, собственост Кооперация на трудоустроените "Черноморка"-Бургас. Тези установявания по преписката налагат извод за издаване на заповедта при липсата на правомощие по чл. 91, ал. 1 АПК. Съображенията за това са следните: Чл. 91 АПК намира систематическо място в Глава шеста АПК "Оспорване на административните актове по административен ред" / чл. 81-98/. Съгласно чл. 82, ал. 1, т. 6 АПК не подлежат на оспорване по предвидения в този кодекс административен ред актовете, за които в специален закон е предвидено оспорване направо пред съд. Оттеглената Заповед № КД-14-02-306/27.02.12 г. на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР подлежи на обжалване по реда на АПК пред административния съд по местонахождението на имота, т. е за нея в специален закон е предвидено оспорване направо пред съд и постъпилата срещу нея жалба е следвало да бъде администрирана по реда на чл. 152, ал. 2 АПК. Административният орган, предвид естеството на заповедта и правното основание за издаването й, не е разполагал с правомощието по чл. 91, ал. 1 АПК по повод жалбата срещу нея да преразгледа разрешените вече въпроси и да я оттегли в обжалваната й част с мотиви за незаконосъобразност на разпорежданията по заповедта в тази й част. Правото на оттегляне на заповедта е можело да бъде упражнено в образуваното по повод оспорването съдебноадминистративно производство по реда на чл. 156 АПК. Предвид изложеното обжалваната заповед, като издадена при липса на правомощия, се явява нищожна. Ето защо, подложеното на касационна проверка решение, с което с мотиви за неоснователност оспорването срещу тази заповед е отхвърлено се явява неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, АПК. Следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което бъде обявена нищожността й. При този резултат на касационния жалбоподател се следват деловодни разноски за двете съдебни инстанции, своевременно заявени за присъждане и доказани в размер на 875 лв, платими на основание чл. 143, ал. 1 АПК от бюджета на административния орган.