Решение № 177 от 19.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 155/2010 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Й. М. срещу определение № 238 от 24.08.2009 г. по ч.гр.д. № 723 от 2009 г. на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 113 от 27.04.2009 г. на Районен съд- Е. П. за прекратяване на гр.д. № 434 от 2008 г. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено. В изложението към частната жалба жалбоподателят сочи, че обжалваното определение е в противоречие с константната практика на ВКС и произнасянето на ВКС ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въпросите, които се поставят са: 1. Допустим ли е иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ за имот, който е бил заявен за възстановяване пред ОСЗ, но последната е спряла административното производство до разрешаване на спора за материално право, 2. И. ли правен интерес от предявяване на иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ лице, което не разполага със скица към решението на ОСЗ за възстановяване на собствеността и 3. Д. фактът, че един имот е собственост и се владее от ответника по делото, касае процесуалната легитимация на този ответник или неговата материалноправна легитимация. Ответниците „М” ООД, О. Е. П. и О. с. по земеделие- гр. Е. не вземат становище по частната жалба. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните, счита следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ищец по делото/ и в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателката е била уведомена за обжалваното определение на 12.01.2010 г., а частната жалба е подадена на 15.10.2009 г./. Частната жалба е срещу акт на въззивен съд, с който по същество е оставена без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото. Поради това с оглед разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК тази частна жалба може да се допусне до касационно разглеждане само при наличието на някоя от предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК. В случая, настоящият състав на ВКС счита, че не са налице посочените от жалбоподателката основания на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Към изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторката не е представила практика на ВКС или на други съдилища в страната, в която посочените от нея правни въпроси да са разрешени по начин, различен от този в обжалваното определение. Липсва противоречие по тези въпроси между обжалваното определение и известната на настоящия състав практика на ВКС: По първия и втория поставени въпроси, асаещи допустимостта на иска с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ има задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС, според която такъв иск е допустим, само ако в хода на административното производство по възстановяване на собствеността на конкретен земеделски имот е възникнал спор затова, чия собственост е бил този имот към момента на неговото обобществяване /включване в ТКЗС, ДЗС или друга образувана въз основа на тях селскостопанска организация/. Обжалваното определение е постановено в съответствие с тази практика на ВКС- в него е прието, че искът е недопустим, тъй като между ищцата и ответниците по делото /МП Е. ПРО” ООД, О. Е. П. и О. с. по земеделие –гр. Е. П. / не съществува спор за собственост на имота към минал момент. Не е налице противоречие между обжалваното определение и практиката на ВКС и по въпроса дали фактът, че един имот е собственост и се владее от ответника по делото, касае процесуалната легитимация на този ответник или неговата материалноправна легитимация. Безспорно горепосочения факт касае материалноправната легитимация на ответника по делото и поради това не е основание за прекратяване на делото, а е основание за отхвърляне на иска с решение на съда. В обжалваното определение обаче не е прието нещо различно: делото е прекратено не защото ответниците не са пасивно материалноправно легитимирани по иска с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, а поради това, че не е налице правен интерес за ищцата да предяви такъв установителен иск за собственост към минал момент спрямо лица, които не оспорват нейното право на собственост към този минал момент. Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението. Произнасянето на ВКС по даден правен въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, когато за конкретния справен спор няма правна норма, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата правна норма е неясна или непълна, поради което се налага нейното тълкуване, или когато поради промени в законодателството или в обществените условия се налага да бъде коригирано едно вече дадено от ВКС тълкуване на правната норма. В този смисъл е приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 2009 г. по т.гр.д. № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС. В настоящия случай не е налице нито една от тези хипотези: по въпроса за допустимостта на иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ има дадено от ВКС задължително тълкуване в горепосоченото Тълкувателно решение № 1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС, което не се налага да бъде коригирано. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение