Определение № 69 от 10.02.2009 г. на ВКС по д. № 76/2009 г.

Производството е по чл.279 във вр. с чл.274 ал.2 ГПК. Р. И. М. от гр. Р. е обжалвал разпореждането на председателя на гражданската колегия при Русенския окръжен съд от 9.10.2008г с което е върната подадената от него частна касационна жалба срещу въззивното определение на Русенския окръжен съд от 01.07.2008г по ч.гр.д. № 448/2008г. С това определение Окръжният съд оставил в сила определението на Районен съд гр. Б. от 08.05.2008г,с което на основание чл.100 ал.2 ГПК отм/ прекратил производството по делото. В жалбата се поддържа,че разпореждането на Русенския окръжен съд е неправилно,тъй като Р. И. М. бил изпълнил указанията за изправяне нередовностите на касационната жалба. Върховният касационен съд след проверка на данните по делото и направените оплаквания прие следното: Р. И. М. обжалвал определението на Русенския окръжен съд от 01.07.2008г по ч.гр.д. № 448/2008г с касационна жалба адресирана пряко до Върховния касационен съд. След връщането й на Русенския окръжен съд с указание за нейното администриране,Окръжният съд я оставил без движение и дал указания за привеждането й в изправност с оглед изискванията на чл.274 ал.3 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК. На касационния жалбоподател изрично е било указано в едноседмичен срок да приложи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК и да внесе дължимата такса в размер на 15 лева. Съобщението за това Р. И. М. получил на 30.09.2008г и точно в седмодневния срок –на 07.10.2008г-той представил т.н.”допълнение към жалбата” и два броя вносни бележки за внесена общо 15 лева държавна такса. Това е означавало че е изпълнил разпорежданията на Русенския окръжен съд и че е следвало да се даде ход на жалбата му,след като му се укаже да изпълни още едно условие- това по чл.284 ал.2 ГПК: жалбата да бъде приподписана от адвокат,за който да приложи и пълномощно,/…”освен ако жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност”. В т.н.”допълнение към жалбата” Р. И. М. е изложил фактически твърдения, от които може да се направи извод,че производството е било прекратено в грубо нарушение на закона и че същественият процесуално правен въпрос решен в противоречие на закона и на практиката на ВС и на ВКС,респ.и на съдилищата е бил въпросът за неотчитане фактическите обстоятелства по исковата молба ,допълнението към нея и подвеждането им под хипотезиса на правната норма-т.е. задължението на съда ,а не на ищеца, да квалифицира правно възникналия между страните спор. В този смисъл е можело да се изтълкува цитираното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Разпореждането за връщане е неправилно и следва да се отмени. На касационния жалбоподател следва да се укаже да отстрани недостатъка,като представи пълномощно на адвокат и този адвокат приподпише жалбата. След това делото може да се изпрати на ВКС за разглеждането й по реда на чл.274 ал.3 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК. Върховният касационен съд на основание гореизложеното,