Определение № 340 от 21.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 619/2011 г.

ВКСII търговско отделение21.12.2012

Ruling

Оставя без уважение подадената от С. А. И., действаща лично и като законен представител на малолетния В. Р. В., В. М. П. и Г. Х. П. молба за изменение на решение № 66 от 03.07.2012 г. по т. д. № 619/2011 г. на ВКС, ІІ т.о. в частта за разноските. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Grounds

Производството е по 248 ГПК. Образувано е по молба на С. А. И., действаща лично и като законен представител на малолетния В. Р. В., В. М. П. и Г. Х. П., чрез процесуалния им пълномощник, с искане за изменение на решение № 66 от 03.07.2012 г. по т. д. № 619/2011 г. на ВКС, ІІ т.о. в частта за разноските. Ответникът по молбата не е изразил становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, приема, че молбата по чл.248 ГПК е допустима, но по същество е неоснователна. С постановеното по делото касационно решение, след отмяна на въззивното решение в отхвърлителните части, вкл. и в частта за присъдените от въззивния съд разноски в полза на ЗК [фирма]. 1 525 лв. за първоинстанционното производство и 1 471 лв. за въззивното производство, на всеки от касаторите/сега молители/ е присъдено допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер по 20 000 лева. В мотивите на решението изрично е отразено, че своевременно направеното искане за присъждане на разноски в полза на касаторите е неоснователно, предвид липсата на доказателства за действително понесени разноски пред въззивната и касационна инстанции. Молбата с правно основание чл.248 ГПК е неоснователна, тъй като по делото не е представен списък на разноските, поради което и съгласно чл.80, изр.2 ГПК молителите нямат право да искат изменение на влязлото в сила решение в частта за разноските. Независимо от горното, следва да се посочи, че твърденията в молбата за уважаване изцяло на предявените искове, е неточно, тъй като още с въззивната жалба първоинстанционното решение не е обжалвано изцяло в отхвърлителните части, поради което по принцип се дължат разноски и на ответника съобразно влязлото в сила отхвърлително решение. Макар първоинстанционният съд да не е извършил компенсация между определените на страните разноски – 7 149 лв. в полза на ищците и 3 050 лв. в полза на ответника, няма пречка това да се извърши и в рамките на изпълнителното производство. Предвид горното, ВКС, ТК, състав на ІІ т.о.

Cited provisions

2