Определение № 2822 от 04.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3623/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 503400/24.07.2023 г. на И. Г. Д., чрез адвокат А. Г., назначена като служебен защитник на ищеца, срещу въззивно определение № 554 от 12.07.2023 г. по в. ч. гр. дело № 364/2023 г. на Софийски окръжен съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу разпореждане № 589/12.05.2022 г. по гр. д. № 370/2022 г. на Районен съд - Самоков. С последното е оставена без уважение молбата на И. Д. за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса и разноски по делото на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на въззивното определение. Твърди се, че съдът неправилно е обосновал отказа от освобождаване от задължението за заплащане държавни такси и разноски с предположение за евентуални доходи на ищеца с оглед трудоспособната възраст на ищеца. Посочва се, че съдът не е преценил всички факти относно имущественото му състояние в тяхната съвкупност. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната касационна жалба се поддържа, че са налице основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: Относно задължението на съда да изследва и извърши преценка на всички данни по делото в тяхната съвкупност, съпоставяйки ги с размера на дължимата държавна такса. Твърди се, че обжалваното определение е постановено в противоречие с практиката на ВКС – определение № 603/02.10.2014 г. по ч.т.д. №2139/2014 г., II т.о., определение № 573/12.07.2011 г. по ч.т.д. № 230/2011 г., II т.о. и други. Въззивният съд е приел, че не са установени предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК. Материалното състояние на ищеца е такова, че разполага с достатъчни финансови възможности да заплати дължимата държавна такса. От декларацията за материалното състояние и извършените служебно от съда справки се установява, че ищецът е в трудоспособна възраст – 45 г., без данни за наличие на заболявания, изискващи извънредни разходи. Той има сключен трудов договор с основно възнаграждение в размер на 950 лв, което е над минималната работна заплата за страната. Не са открити данни за задължение за издръжка към деца или други роднини. При това положение не са налице предпоставките за освобождаване на ищеца от задължението за заплащане на определената от съда държавна такса в размер на 50 лв. на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу акт на въззивен съд, който подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на II г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението, поради липса на соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение (определение) да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение (определение), за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Поставеният въпрос не е решен в противоречие, а в съответствие с цитираната съдебна практика на ВКС. В производството по чл. 83, ал. 2 ГПК съдът е преценил в съвкупност всички данни по делото и е формирал правен извод, че жалбоподателят не се намира в затруднено материално положение и има достатъчно средства за заплащане на дължимите в производството такси. При преценката на имущественото състояние на страната е съобразена практиката на ВКС, съгласно която, за да бъде освободено едно лице от заплащане на държавна такса, следва да се извърши анализ на данните за неговите доходи, здравословно състояние, възраст, трудова заетост и други констатирани обстоятелства. Следва да се вземат предвид пенсия, заплата, други възнаграждения и източници на доходи, доходите, които могат да се реализират от несеквестируеми имущества и правата върху секвестируеми вещи и други имуществени права. Въззивният съд е анализирал представените по делото доказателства, като е приел, че не е установена невъзможност за внасяне на дължимата държавна такса, тъй като жалбоподателят получава трудово възнаграждение в размер над минималната работна заплата за страната. Той не е декларирал разходи извън тези за задоволяване на текущите си нужди, както и не е представил доказателства,че страда от заболявания, които да намаляват неговата трудоспособност. Следователно в случая не се установява твърдяното от жалбоподателя основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Предвид изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.