Определение № 4883 от 17.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3538/2024 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" /АПИ/, представлявана от Председателя на Управителния съвет, чрез юриск. Симеонова, против Определение №12471/13.12.2023 г., постановено по адм. дело №11304/2023 г. по описа на Върховния административен съд/ВАС/, Седмо отделение, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу Определение №102 от 03.10.2023 г. по КАНД №250/2023 г. по описа на Административен съд/АС/ – Русе. С горецитираното определение на АС - Русе е спряно производството по КАНД №250/2023 г. до произнасяне на Съда на Европейския съюз/СЕС/ по дело С - 61/2023 г., образувано по преюдициално запитване, отправено с Определение №113/31.01.2023 г. по КАНД №997/2022 г. на Административен съд - Хасково. Според частния жалбоподател процесният съдебен акт на ВАС е неправилен, поради нарушение на материалния закон, тъй като първоинстанционния съд изрично е посочил в определението си за спиране на производството, че същото подлежи на обжалване. От друга страна - съгласно чл. 631, ал. 1 от ГПК не е допустимо подаването на жалба срещу определенията на съдилищата за спиране на производството, които са отправили въпроси към СЕС, но не и за определянията за спиране на делата на това основание, постановени от съд, който не е отправил тези въпроси до СЕС, поради което в този случай преценката за наличие за преюдициалност подлежи на проверка от по - горен съд. Моли да се отмени обжалваното определение, а частната жалба срещу Определение №102/03.10.2023 г. по КАНД №250/2023 г. на Административен съд - Русе да бъде разгледана по същество. От ответната страна –„Иванови Транс“ ООД, чрез адв. Й. Лалова е постъпил писмен отговор по частната жалба в законоустановения срок, в който са изложени доводи за неоснователност на същата и законосъобразност на обжалваното определение. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение по представен списък на същите. Постъпила е частна жалба от „Иванови Транс“ ООД, чрез адв. Й. Лалова, срещу Определение №946/26.01.2024 г., с което е отхвърлено направеното от дружеството искане за допълване на определението в частта за разноските. Сочи се, че съдът е приел, че след като спорът не е решен по същество, то разноски следва да се присъдят с финализиращия съдебен акт, който правен извод е в резултат на неправилно тълкуване и прилагане на закона. Иска се от касационната инстанция да отмени определението на ВАС, Седмо отделение и да уважи искането на дружеството за допълване на Определение №12471/13.12.2023 г. в частта на разноските. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение по представен списък. По подадената частна жалба от „Иванови Транс“ ООД е постъпил отговор от Агенция “Пътна инфраструктура“, чрез юриск. Симеонова, с която се излагат доводи за неоснователност на същата. Съгласно разпоредбата на чл.143 от АПК разноски се дължат на страната, в чиято полза е постановен съдебния акт, от страната, за която оспорването е приключило неблагоприятно. В настоящия случай постановеният съдебен акт е определение, с което е спряно производството по делото, а не съдебен акт, с който се решава спорът по същество. По въпроса, свързан с присъждане на разноски, следва да се произнесе административният съд с постановяване на крайния съдебен акт. Моли съда да остави в сила Определение №946/26.01.2024 г. на ВАС, Седмо отделение, като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, Петчленен състав на Втора колегия намира частната жалба Агенция „Пътна инфраструктура“, представлява от Председателя на Управителния съвет за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане частната жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" против Определение №102/03.10.2023 г. по КНАД №250/2023 г. по описа на Административен съд - Русе, с което е спряно производството по делото до приключване на производството по дело С-61/2023 г на Съда на Европейския съюз и е прекратил производството по адм. дело №11304/2023 г. по описа на Върховния административен съд. За да остави без разглеждане частната жалба и да прекрати производството по делото, тричленният състав на ВАС е приел, че невъзможността за инстанционен контрол е изрично предвидена в изр.2 на чл.631, ал.1 от ГПК, без да бъде отделяна хипотезата, в която има отправено преюдициално запитване от друга държава – членка, или запитване от съда по висящото дело по въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС. Съставът на съда, пред който са поставени правните въпроси, по които е отправено преюдициално запитване по друго дело, има същите правомощия като състава на съда, който вече е отправил преюдициалното запитване. Определението е неправилно по следните съображения: Основание за спиране на производството по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, е наличието на висящо производство с преюдициално значение в същия или друг съд. Между двете дела следва да съществува връзка на обусловеност, като преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. След като е налице спиране на съдебното производство до произнасянето на Съда на Европейския съюз по дело С - 61/2023 г., то това спиране подлежи на контрол за законосъобразност, защото всяко спиране лишава страните от право за определен срок да извършват процесуални действия. Съдът дължи отговор дали повдигнатите с преюдициалното запитване въпроси са от значение за изхода на спора по спряното дело. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да се върне на тричленен касационен състав за произнасяне по частната жалба на Агенция "Пътна инфраструктура", чрез юриск. Симеонова против Определение №102/03.10.2023 г. по КАНД №250/2023 г. по описа на Административен съд - Русе. Частната жалба на „Иванови Транс“ ООД срещу Определение №946/26.01.2024 г., с което е отхвърлено искането на дружеството за допълване на Определение №12471/13.12.2023 г. по адм. дело №11304/2023 г, на ВАС, в частта за разноските, е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да отхвърли искането на „Иванови Транс“ ООД, чрез адв. Лалова, в обжалваното определение тричленният състав на ВАС е изложил съображения, че същото е неоснователно, тъй като спорът по същество, висящ пред Административен съд – Русе, е законосъобразността на обжалвания електронен фиш. Именно от изхода на този спор е обусловена и отговорността за разноските, поради което компетентен да се произнесе поза разноските а Административен съд – Русе след възобновяване на спряното производство с финализиращ съдебен акт. Настоящият касационен състав намира за правилен съдебният акт на ВАС, тъй като обжалваното пред него определение на Административен съд - Русе е за спиране на съдебното производство по чл. 229, ал.1, т. 4 от ГП. С този съдебен акт не се решава спорът по същество, поради което по искането за разноски следва да се произнесе съдът в основното производство, с чийто съдебен акт приключва производството. Съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК със съдебния акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Цитираната разпоредба се отнася до съдебни актове - решения или определения, с които спорът се разрешава по същество. По горните съображения неоснователни са исканията на „Иванови Транс“ ООД за присъждане на разноски пред настоящата касационна инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение, направени във връзка с депозиране на отговор по частна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу Определение №12471/13.12.2023 г., постановено по адм. дело №11304/2023 г. по описа на Върховния административен съд, Седмо отделение и подаване на частна жалба срещу Определение №946/26.01.2024 г., постановено по адм. дело №11304/2023 г. по описа на Върховния административен съд, Седмо отделение, доколкото с тези определения не се разрешава съдебният спор по същество. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, вр. с чл.236 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав