Определение № 2141 от 29.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1342/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК. Делото е образувано по частна жалба на Г. В. К., ЕГН [ЕГН], срещу разпореждане №3806 от 12.02.2025г. по в. ч. гр. д. №12076/2024г. на Софийския градски съд, с което е била върната частната му касационна жалба с рег. № 14943/13.12.2024г. срещу определение №18002 от 08.11.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 12076/2024г. по описа на Софийски градски съд, II-Г състав. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното разпореждане, като се иска отмяната му и връщане на делото на съда за администриране на подадената частна касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като взе предвид данните по делото, намира следното: Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от лице, което има правен интерес да обжалва, и срещу подлежащо на обжалване определение. Разгледана по същество, е основателна. С определение №18002 от 08.11.2024г., постановено по в.ч.гр.д. № 12076/ 2024г. Софийският градски съд е оставил без уважение частната жалба на Г. В. К., ЕГН [ЕГН], с вх. № 323087/11.10.2024г. против определение №37414 от 17.09.2024 г. по гр. д. № 70501/2023 г. на Софийски районен съд, 85- ти състав, с което е прекратено производството по делото. Съобщението за така постановеното определение е било изпратено на жалбоподателя, чрез назначения му по реда на ЗПП процесуален представител адв. Х. Я., и е било получено от последния на 05.12.2024г. На 08.11.2024г,. т.е. в деня на постановяване на определението на СГС, жалбоподателят Г. В. К. е депозирал в Затвора- София, където е задържан, две молби, адресирани съответно до Софийския районен съд /озаглавена „заявление“/ и до Софийския градски съд /озаглавена „допълнение към частна жалба“/, с които е поискал „отвод“ на назначения му по делото процесуален представител адв. Х. Я. и е изложил твърдения, че му няма доверие, последният не го информира за актовете на съда и е недоволен от работата му. Молбите са били изпратени по компетентност на СГС, който се е произнесъл по тях с определение от 26.11.2024г., с което е оставил без уважение искането за отвод на адв. Х. Я. по съображения, че не са налице предпоставките на чл.24а, ал.1 от ЗПП за прекратяване на правната помощ. На 13.12.2024г. жалбоподателят Г. В. К. е депозирал в Затвора- София, където е задържан, частна касационна жалба с рег. № 14943/13.12.2024г. срещу определение №18002 от 08.11.2024г. на Софийския градски съд, в която е посочил, че назначеният му процесуален представител адв. Х. Я. не го е уведомил за постановяването му, за да му попречи да го обжалва в срок, а на 11.12.2024г. е узнал за същото от свое „доверено лице“. С обжалваното в настоящото производство разпореждане СГС е върнал така подадената частна жалба като просрочена, тъй като срокът за обжалване на определението е започнал да тече на 05.12.2024г., когато същото е било връчено на адв. Я., и е изтекъл на 12.12.2024г. При така посочените факти по делото разпореждането е неправилно. Съгласно формираната практика на ВКС / Определение № 600 от 28.10.2015г. по ч.гр.д. № 4890/2015г. на ВКС, III ГО; Определение № 3038 от 17.07.2023г. по ч.гр.д. № 3514/2023г. на ВКС, IV ГО; Определение № 2814 от 07.06.2024 г. по ч. гр. д. № 1820/2024 г. III ГО/ предоставянето на правна помощ по граждански дела е част от правото на достъп до съд по смисъла на чл.6, §1 от ЕКЗПЧОС, който съгласно практиката на ЕСПЧ следва да бъде реален и ефективен. Назначаването на адвокат обаче само по себе си не гарантира ефективна правна помощ, тъй като е възможно адвокатът да бъде възпрепятстван да действа за продължителен период от време или да се отклони от задълженията си. Ако съдът е уведомен за подобни обстоятелства, той е длъжен да замени назначения адвокат, тъй като в противен случай страната на практика ще бъде лишена от ефективна правна. Отговорност на държавата е да осигури необходимия баланс между ефективното упражняване на достъпа до правосъдие, от една страна, и независимостта на адвокатската професия, от друга. Всеки отказ на адвокат за правна помощ да предприеме действия за защита на страната, трябва да отговаря на определени изисквания за качество. Тези изисквания няма да бъдат изпълнени, когато недостатъците в системата за правна помощ лишават физическите лица от „реален и ефективен“ достъп до съд, на който имат право. /в този смисъл е и практиката на ЕСПЧ – Siafkowska v. Poland, §§ 110,116; Lertuzzi v. France, §30, Staroszczyk v. Poland, § 135/. Доколкото държавата има задължението да гарантира ефективно упражняване на конституционното право на защита, върху нейните органи, включително върху съда, тежи отговорността да предприеме всички необходими действия, така че предоставеното право да бъде реално реализирано и определения по реда на закона защитник ефективно да съдейства за реализацията на законните права и интереси на нуждаещото се от правна помощ лице. Тъй като правната помощ, изразяваща се в процесуално представителство, не възниква по силата на упълномощаване, а от акта на съда за назначаване на служебен адвокат, съдът, независимо, че няма изрично възложено му подобно задължение, дължи активност и проверка дали предоставената правна помощ се осъществява реално и ефективно. В конкретния случай СГС е действал в противоречие с така установената практика на ВКС. След като е бил уведомен от ищеца- жалбоподател, че няма доверие и иска „отвод“ на назначения му особен представител, тъй като последният не го информира за хода на делото и не изпълнява ефективно задълженията си, и след като е констатирал, че назначеният по реда на ЗПП адвокат, на когото е било връчено неблагоприятното за представляваното лице определение от 08.11.2024г., не е предприел каквито и да било действия за оказване на правна помощ чрез обжалване на същото или своевременно уведомяване на страната, която в случая е задържано под стража лице, въззивният съд неправилно е приел, че връчването на определението на особения представител се счита за редовно връчване и от датата му е започнал да тече срокът за обжалване. При така изложените от ищеца твърдения и констатираното бездействие на назначения му адвокат, което не кореспондира с изискването за осигуряване на ефективна правна помощ, съдът е следвало да предприеме действия за връчване на определението лично на ищеца, респ. да приеме, че срокът за обжалване на определението е започнал да тече от датата, на която жалбоподателят лично е узнал за постановяването му, която предвид липсата на други данни по делото е посочената от него в частната му касационна жалба- 11.12.2024г., както и че последната е подадена в срок, тъй като противното означава той да бъде лишен от „реален и ефективен“ достъп до съд, на който има право. По така изложените съображения обжалваното разпореждане следва да бъде отменена, а делото- върната на СГС за администриране на частната касационна жалба, като съдът следва да обсъди и да се произнесе отново по искането на ищеца за замяна на назначения му процесуален представител. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,