Определение № 95 от 25.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. П. Р. С. и С. И. С. са подали частна касационна жалба срещу определението от 10.12.2008 г. по ч.гр.д. № 1* от 2008 г. на Софийски градски съд, ІV”г” отделение, с което е оставено в сила решението с характер на определение от 21.08.2007 г. по гр.д. № 1* от 2006 г. на Софийски районен съд, 79 състав. В касационната жалба навеждат доводи за неправилност на определението поради противоречието му с процесуалния закон. Касаторите са представили допълнително изложение по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, с което молят да се допусне касационно обжалване на определението по два процесуални въпроса: кои искове могат да бъдат предявявани по реда на чл.279 ГПК/отм./ в производството за съдебна делба и налице ли е правен интерес на трети лица да оборят презумпцията по чл.19 СК и да установят, че единият от бившите съпрузи няма дял от придобитото през време на брака имущество. Ответницата Т. И. Ш. е депозирала отговор в който излага съображения за недопускане на касационно обжалване на определението тъй като липсва противоречива съдебна практика по поставените процесуални въпроси, а създадената практика не се налага да бъда променяна с оглед точното прилагане на закона и усъвършенстване на правото. Върховния касационен съд, Първо отделение като прецени аргументите, изложени в жалбата, данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Жалбата е допустима защото е подадена от надлежни страни, срещу съдебен акт, с който се прегражда развитието на съдебното производство и в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Касационното обжалване на прекратителното определение обаче не следва да се допуска тъй като не са налице условията на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК. С атакуваното определение е прекратено производството по предявеният инцидентен отрицателен установителен иск от касаторите срещу Т. И. Ш. в производството за делба. С този иск П. Р. С. и С. И. С. са поискали да се постанови решение, с което да се признае за установено, че Ш. не е съсобственик на ¼ идеална част, придобита след прекратяване на семейната имуществена общност поради развод със сина им И. С. И. от апартамент № 2, находящ се в ж.к. “М”, в бл.325, вх.3, ет.2, ведно с прилежащо иззбено помещение № 2, ведно с прилежащото право на строеж 0, 7309% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно място. В чл.279 ГПК /отм./ е посочен обема от юридически факти, които страните следва да изяснят в делбеното производство, а това са правото на страните да участват в делбата, размера на дяловете и имотите, които ще бъдат включени в делбеното маса. Исковете, които могат да се разгледат съвместно с производството за делба са посочени изчерпателно в чл. 281 ГПК/отм./. Според цитираният текст в това производството могат да се разгледат оспорвания на произхождение, на осиновявания, на завещания и на истинността на писмени доказателства, както и искания за намаляване на завещателни разпореждания и на дарения. Това са исковете, които по смисъла на чл. 103 ГПК /отм./ могат да бъдат предявени за съвместно разглеждане с иска за допускане на делба на съсобственост в първата фаза на производството. В основната си част тези искове са установителни и имат за цел да се установят действителните отношения между страните - правото на участие в делбеното производство, обектът на делбата като съсобствен предмет и частите на съсобствениците в него. В първата фаза на делбата може да се упражни и потестативното право по чл. 20 и чл.21 СК /отм./. Така че по този процесуален въпрос липсва колебание в практиката. Липсва колебание и по въпроса за допустимостта на установителните искове обусловен от наличието на абсолютната процесуална предпоставка - правен интерес за предявяването им. Константна съдебна практика е че освен в случаите по чл.15 ГПК/отм./ никой не може да упражни чужди материални права. В конкретния случай родителите предявяват правата на своя син, произтичащи от прекратеният му брак с ответницата Ш именно за това съдилищата са приели, че се предявяват недопустимо чужди права и са прекратили производството. Изложеното мотивира извода, че не са налице условията по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,