Решение № 326 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 201/2010 г.

Производството е по чл. 274,ал.2, изр.2-ро ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. Ц. Б., Д. К. Б. и С. К. Б. от гр. С. срещу протоколно определение от 11.02.2010 год., постановено по гр.д. № 3689/2008 год. на Софийски градски съд. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на определението. Частните жалбоподателки молят определението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което да бъде прието, че се присъединяват към въззивната жалба на К. Б., поддържат я и са съгласни представените от него документи да бъдат приети като доказателства по делото, както и да бъдат конституирани като въззивници по делото. Ответниците по частната жалба - Н. Н. Д. от гр. С. и М. Б. Б. от гр. В., не вземат становище по частната жалба. Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна страна, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно разп. на чл. 274,ал.2,изр.1 във вр.чл. 274,ал.1,т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: С обжалваното определение въззивната инстанция е прекратила производството срещу частните жалбоподатели след като е констатирал, че същите като страни / ищци/ в първоинстанционното производство не са обжалвали постановеното от тази инстанция решение, нито са се присъединили към въззивната жалба на въззивника К. Б., поради което първоинстанционният съдебен акт е влязъл в сила по отношение на тях. Определението е правилно. Частните жалбоподателки не оспорват направените от въззивният съд констатации относно това, че не са подали жалба срещу решението на първоинстанционния съд, както и че не са се присъединили към жалбата, подадена от техния съищец К. Б. При това положение съдът правилно е прекратил производството по отношение на тях. Недопустимо е това присъединяване да се извърши по пътя на обжалването пред настоящата инстанция, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 265 ГПК това може да стане не по- късно от първото заседание във въззивната инстанция чрез подаване на писмена молба с преписи според броя на страните. Визирания в разпоредбата на чл. 265 ГПК срок е преклузивен, поради което с неговото изтичане отпада възможността за извършване на съответното процесуално действие. Същевременно частните жалбоподатели са само обикновени другари на подалия въззивна жалба техен съищец К. Б. / съдът е бил сезиран със субективно съединени искове за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от действията на ответниците / с оглед на което не съществува възможност за служебното им конституиране като въззивници. Такава възможност и задължение на съда е предвидено само в хипотезата на необходимото другарство. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.